В задблоковите си пространства
денят се учи да е тих.
Тъгата с думите се сраства
в един неизговорен стих.
Представяш си ме като лято,
но аз не съм, но аз не съм.
Приличам на разпръснало се ято,
или на нечий зимен сън.
Живея в думата „прегръщам“.
Под камък ли е всяко зло?
Все нещо премълчано ни завръща
в уж прежалимото гнездо.
От гледна точка на душата
светът е лавандулово-зелен.
Ако разбира се, изключим факта,
че всеки, всеки е ранен.
Селвер Алиева – „В задблоковите си пространства…“
Предишна:
Автобиография на Брус Дикинсън излиза през февруари
Следваща:
Как да бъдете художник според Луиз Буржоа
Още по темата
-
Барбара Стрейзънд с нов концертен албум – „The Music…The Mem’ries…the Magic“
In ARTВирджиния Рекърдс & Sony Music представят предстоящия нов проект на Барбара Стрейзънд – „The Music…The ...
-
Момичетата на Бонд
In ARTФеновете на „Джеймс Бонд“ не спират да обсъждат най-актуалните новини около предстоящия 24-ти епизод на ...
-
Добромир Банев – „Не се оглеждай…“
In ARTНе се оглеждай в локви. Есента отново ранен сняг ще я попари… Какво е любовта? ...
-
Благовещение в платното на великия Леонардо да Винчи
In ARTБлаговещение на Леонардо да Винчи е една от най-известните картини в света по този класически ...
Остави своя коментар през Facebook