В задблоковите си пространства
денят се учи да е тих.
Тъгата с думите се сраства
в един неизговорен стих.
Представяш си ме като лято,
но аз не съм, но аз не съм.
Приличам на разпръснало се ято,
или на нечий зимен сън.
Живея в думата „прегръщам“.
Под камък ли е всяко зло?
Все нещо премълчано ни завръща
в уж прежалимото гнездо.
От гледна точка на душата
светът е лавандулово-зелен.
Ако разбира се, изключим факта,
че всеки, всеки е ранен.
Селвер Алиева – „В задблоковите си пространства…“
Предишна:
Автобиография на Брус Дикинсън излиза през февруари
Следваща:
Как да бъдете художник според Луиз Буржоа
Още по темата
-
Cristoph и Joey Daniel откриват сезона в Yalta Club
In CONCERTКогато става въпрос за качествени артисти и звук, Yalta Club са безкомпромисни. Същото доказаха по ...
-
Лара Фабиан трогна света с песен, посветена на героите на деня в борбата срещу вируса
COVID - 19Невероятната Лара Фабиан трогна света. Тя пусна изключително емоционална песен, посветена на героите на деня ...
-
Акага отбелязаха 27 години на сцена с убийствено шоу в НДК
In ARTНа 9 октомври в зала 1 на НДК едно култово име в родната музикална история ...
-
Посрещнете 8-ми март, светещи в тъмното и с Tom Novy
In MUSICSofia Event Center отваря врати в навечерието на 8-ми март, за да приюти най-бляскавото парти, ...
Остави своя коментар през Facebook