Сергей Есенин – „Силен е животът – очарова…“

18 октомври 2018

Силен е животът – очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.

Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: „Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.

Обърни лице и по луната
разгадавай своя земен дял,
успокой си, смъртнико, душата,
всички чужди истини презрял.“

Искам в люляковите пожари
трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
и жените ще ни изменят.

Нека ме ласкаят с нежно слово,
нека ме одумват с лют език -
свикнал съм на всичко и отново
няма да се жаля нито миг.

Моята душа трепери вече
на звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден – се отрече,
и забрави – който беше с мен.

Все едно, посрещан с неохота,
мен ме радва ясната зора
и съм благодарен на живота,
че земя такава ми избра.

Сергей Есенин – „Силен е животът – очарова…“
снимка: pixabay.com