Синьото мълчание на Фрида Кало

13 юли 2014

В Мексико Сити – известен, десетилетия наред, като най-големия град на света. Същият този Мексико Сити, особено прочут днес с престъпността си, с далеч не особено безопасните си, а още по-малко пък красиви квартали… Да, именно там! В някогашните му покрайнини, отдавна приютени в пазвата на вечно разрастващия се град, се намира кварталът Койокан.

Живителен контраст! Таксито прави обратен завой и просто изведнъж пред очите ти престават да се редуват сивите постройки на складовете и на евтината бетонна „джунгла“. Защото изведнъж си се оказал в истински оазис от красиви къщи в нежни пастелни и бонбонени цветове. Старинни и елегантни, сякаш притихнали в следобеден сън. По фасадите им се катери разцъфналата в искрящо цикламено бугенвилия, а в дворовете им се извисяват палми. А най-красивата къща е Синята – Casa Azul! Къщата на Фрида Кало.

Тази къща в нежните нюанси на тюркоазеното, в която тя се е родила и прекарала по-голямата част от живота си, сякаш ти дава възможността да надникнеш в душата на гениалната художничка. Фрида Кало – мъченицата и бунтарката, Фрида Кало – нарцистично вгледаната в собствените си физически недъзи, Фрида Кало – „воюващата“ на страната на Диего Ривера, Фрида Кало – предизвикателно украсяващата косите си с тежки цветя, Фрида Кало – комунистката… Такава я знаем, такава е останала и в историята.

А още с първата крачка в синьото мълчание на нейния дом попадаш в един съвсем друг свят, изпълнен със съзерцание и спокойствие. Сядаш в приказно красивия вътрешен двор с малкия фонтан, бликащ от „сърцето“ на една раковина и започваш да се наслаждаваш на потъналите в зеленина кътчета.

И постепенно осъзнаваш, че, може би, зад „фасадата“ на онази Фрида Кало – обкичена с всичките етикети и клишета на изкуствоведи, критици и писатели, се е криела изключителната потребност от усамотение, от отричане от всичко, от бягство от един свят, в който всичко ѝ е напомняло само за нейната собствена болка…

Тя самата често признавала, че точно градината е мястото, откъдето черпи сили. По стените все още се виждат безчетните мидички и рапани, закрепени лично от нея с гипс, ацтекските фигурки в ъглите, множеството индиански амулети и символи.

Докато седя там, неволно си я представям – потънала в тази синя „капсула“ на безвремие и тишина. Защото съм готов да твърдя, че Фрида Кало ни е оставила на това място най-скритото от душата си, именно между стените на този толкова неин дом и свят.

текст и снимки: Светлин Иванов-Лаубер