джин с тоник

Скритата история зад комбинацията джин с тоник

02 юли 2018

Джинът е една от любимите напитки на британците. Те са закупили цели 47 милиона бутилки джин за 2017 г. Създаването на джина ни връща в историята на 9 век, когато арабски алхимици откриват дестилацията и така създават силно алкохолни напитки, лесно комбинирани с редица билки, които първоначално се е използват само за лекарство.

В Европа тази технология идва по линията на знанието за различни видове лекарства и в началото е достъпна като информация само в религиозни учреждения.

През 1269 г. холандски монах създава на тази основа алкохолен концентрат с мирис на хвойна, за който настоявал, че лекува чума. Това било рождението на джина, такъв какъвто го познаваме днес. По това време концентрираният алкохол се е пиел само от богатите и в някои манастири. По-късно дестилацията става масова и се прави и в домашни условия. Търсенето било голямо. Така де, кой би предлоложил, че едно лекарство може да е толкова вкусно?

До към 17 век, концентрираният алкохол става по-комерсиален и вече не се ползва само за лекарство, макар да имал славата и на приятен и на полезен. Междувременно британски и холандски войници воюват заедно и холандския навик на войниците да пийват по шотче преди да се хвърлят в бой е възприет и от британците. Те са тези, които въвеждат напитката с хвойна в Британия, която навярно е била популярна като холандско питие в началото, но бързо става британско и при това достъпно за всеки- не само за богатите.

Джинът е бил евтин, приятен и правел мизерния живот на най-бедните по-малко страшен. Дестилацията като цяло е лесна и често е правена в обикновено мазе, „наглеждана“ от тичащите наоколо плъхове. Джинът бил особено популярен в Лондон, където и предизвиквал най-големи проблеми. През 1688 г. крал Уилям III видял в това възможност и въвел данък върхи джина, с който искал да плати поредната война срещу французите.

Той окуражава производството на джин и в един момент нещата излизат извън контрол. В следващите 75 години джинът е сочен за причина за убийства, битови престъпления, натравяния. Когато най-накрая властите решават да проконтролират нещата, да следят начина на дестилация и да ограничат употребата, лондончани линчуват не малко котрольори.

През 19 век джинът е реабилитиран, макар никога да не губи своя опасен дъх. Сред работещата класа или в кралските дворове, джинът не губи обаянието си и носи аромата на на времето, когато този тип напитки са били само за богатите.

Джинът по това време в бил консумиран чист с кубчета лед, или залят с гореща вода. Но започва нова ера. Родното място на водата с тоник е Южна Америка, където кората на дървото кинкона е използвана като лекарство срещу малария.

Стритият й на брашно състав е смесван с вода и захар и така се разпространява из цялата Британска империя. Но едва през 18 век е изобретена газираната вода и това добавя капка живец в популярното лекарство. Все още липсвало нещо обаче. Най- вече в горещините на британските индийски владения. Хората там започнали да добавят малко джин за по-силен вкус. И така се родил Джинът с Тоник. Днес джинъте е популярен повече от всякога. От 2009 г. законите във Великобритания са променени и това позволява и по-малки производители, по-лесно да дестилират и произвеждат джин.

Всички причини поради които джинът е бил популярен в миналото са валидни и днес. Лесен е за производство, евтин е, лесно се правят различни вариации на вкуса му, смесва се добре с други напитки. Ето защо не е изненада, че британците си имат толкова много видове джин. Наздраве!

Източник: ВВС

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)