NEEEEEEEEW 503

Стенописът „Изковаването на Кръста“ – първите стъпки на Ренесанса

14 септември 2014

„Изковаването на Кръста“ или „Изковаване гвоздеите за Разпятието” е  стенопис от XIVв. в църквата на Земенския манастир, която по своя изказ се счита за уникална. Известен и с двете си имена, в този световно известен стенопис историците виждат първите стъпки на Ренесанса.

Църквата „Св. Йоан Богослов” се намира на около два километра от центъра на гр. Земен. Тя е построена през ХІ век и от това време са останали частични фрагменти от изографисването й.

1459945_10151794247265843_683988732_n

Основната част от стенописите датира от ХІV в., вкл. и „Изковаване гвоздеите за Разпятието” .  Автор на това дело е самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. От гледна точка на стила, земенските стенописи не се включват към официалните течения нито в нашата, нито в европейската средновековна стенопис от този период и точно поради тази причина се считат за уникални.

izkovavane_razpjatie-Zemen_monastery

Сцената „Изковаване гвоздеите на Разпятието” е разположена фронтално пред „Разделяне на дрехите”. Тук на преден план виждаме двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. Левият образ, който видимо е по-възрастен, е с много дълга раздвоена брада, с лявата си ръка държи големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък. Десният мъж, млад, с къса коса, раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено за удобство с въжета за обособена дървена стойка. На втори план в средната част на сцената е поставена наковалня. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята. Фигурата е изобразена в динамична и раздвижена форма.

„Гвоздеите на Разпятието” се споменават за първи път едва след като Св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия Кръст в околностите на Йерусалим през 326 година. С това събитие е свързан и християнският празник Кръстовден и съответно повод да поговорим за това българско уникално историческо и художествено богатство. До ХІІІ в. обаче не са засвидетелствани никакви данни – литературни или художествени, по въпроса за тяхното изковаване. Андре Грабар открива първите извори по тази тема във френски и английски ръкописи от края на ХІІ в. и началото на ХІV век.

IMGP2955

Историците виждат в прочутия стенопис и в тази сцена доказателство за влиянието на романската живопис, в случая и по принцип западно. Това още повече дава почва на мистичните и тамплиерски приказки и сказания, битуващи около Земенския манастир, пресъздадени и в излъченият съвсем скоро българският филм „Знакът на българина“ по сценарий на Димитър Недков.  Но все пак не може да се твърди, че иконографията на земенската сцена се дължи изцяло на западни влияния. Вероятно тя е заимствана от архаични образци, които е използвало и западното изкуство, но е включила и редица местни елементи. При това всички участници са обикновени хора. Всъщност това е другият уникален момент в „Гвоздеите на Разпятието” – присъствието на хора в стенописи по време на църковна схоластика и тогава, когато в стенописи са присъствали само и единствено светии.

Именно това са и първите признаци на Възраждането.

текст: In Life
данни и литература: Виктор Банов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)