640px-Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N_Pavlovich

Съединението прави ли силата?

06 септември 2015

Съединението е прекрасен и важен български празник. Едно от малкото неща, което сме сътворили сами като народ, без чужда помощ. Историческа крачка  на обединение и съюз. Затова я приемам за толкова важна.

Лошото е, че колкото и да се оглеждам и доколкото ми стигат историческите познания, май не се срещам за друго подобно деяние направено от нас, българите. Обратното – разделение, раздори, противопоставяне, разединение – тотално изобилие и в Старата ни, и в Новата ни история. И в ежедневието ни… Във всяка една минута от него. Как ли успяваме да го постигнем? Защо сме разделени и разединени във всичко – в социалния си статус, в политическите си пристрастия, в отношенията към другите, в отношението към култура, образование, музика, та дори и спорт, който, всъщност, нали обединявал хората? Разделени сме дори в семейството си, а и със приятелите… Изобщо в цялото си усещане за живот сме разединени и противопоставени един на друг.  Естествено, че всеки от нас е личност и характер и няма нужда да се търси уравниловка или макетиране. Не става дума за това. Става дума, че сякаш генетично сме изтъкани от противопоставяне, злоба и негативизъм, които ни пречат да правим крачки по пътя си напред. Не умеем да уважаваме дори собствените си национални герои и идоли. Кажете ми една личност от историята ни, от сферата на културата и спорта, та да не говорим за артисти, певци, музиканти или бизнесмени, която да остана неоплюта. Та нали и на Левски дори посегнахме!

Ето, затова оценявам историческото Съединение като невиждано и нечувано за българина събитие.  А колко обществено успешно и добре би било да имаме съединение в идеите, ценностите и посоките. Да, Съединението прави силата! Ако пак успеем да се обединим като народ във визията и идеята си за обществено развитие, ако превърнем злобата и противопоставянето в положителна енергия, то със сигурност ще тръгнем напред и нагоре. Съединението на социалната енергия със сигурност твори чудеса и световната история изобилства от такива примери. Колко години още трябва да боксуваме и да преливаме от пусто в празно, за да осъзнаем урока на хан Кубрат към синовете му – онзи със снопа копия? Поне този урок всички сме го получили още в читанките, уж в рамките на първите седем години. Но изглежда не сме го научили.

Затова – нека се замислим: не е ли по-добре да сме позитивни, съединени и обединени, отколкото да продължаваме да боксуваме на едно място, че дори и надолу, да се противопоставяме от сутрин до вечер помежду си, да мразим всичко и злобеем срещу всеки успял човек, да повтаряме, че безпътицата е единствената ни посока…

Защото – да! Няма как Съединението да не прави силата!

текст: Валерия Симеонова
линография Н.Павлович

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)