„Театър, любов моя!“ отново в театъра

02 юли 2015

Когато се втурнах в репетициите на „Театър, любов моя!“ не предполагах, че предстои едно екстремно спускане по ледено било… хлъзгаво, опасно, неравно… право във врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования, разочарования… И още стоицизъм, страхопатии, беззащитност, вяра… Абе актриси! Можеш ли да ги разбереш? 26 години от времето на първата ни среща с Лили, Стефка и Краси, се превърнаха във въздух… Прекалено самодоволна съм била, да си въобразя, че ги познавам! Не си представях, че Жени… Актриси… с техния опит, завоювана слава, харизма, са: първо – опростителни към моите несъвършенства. Второ: че имам срещу себе си бойци – саможертвени, безсуетни, дръзки. Трето: че е възможно репетиционен процес да премине във взаимност, помощ, подкрепа, нечовешко разбиране и вглеждане в Сърцето на другия.

osvetlenie 62

„Театър, любов моя!“ не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати.
Сега съм щастлива. Настъпи сияние и успокоение. Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият артист всъщност е гол за злост и съд… Спящият артист е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш… Затова не спя. Стоя в коридора и гледам звездите.

osvetlenie 37

Говорите ли насън? Аз крещя. Та аз знам, че живея за последен път. Ако не умра и поискам да има пролет, сезон, театър, ще е само чрез Вашата любов. Без нея ще умра. Защото да зная, че Вас ви има, значи зная, че няма смърт.
Благодаря на Галин Стоев, че го има в живота ни!

Касиел Ноа Ашер

osvetlenie 34

Това весело и тъжно представление ни среща с душата на актьора, такава, каквато е, без грим и костюми. Една малка театрална гримьорна ще послужи за място на действието и в нея ще видим четири актриси, които разговарят ту помежду си, ту с публиката и разиграват епизоди от театралния живот.

osvetlenie 4

Ролите от спектаклите органично се вплитат със случки от реалния живот, понякога е трудно да разграничим кое е игра и кое – реалност.

osvetlenie 5

Какво е театърът? Какво е актьорът?” – тези въпроси звучат в самото начало на спектакъла и непрекъснато до края ще намират отговорите за двете души, които едновременно живеят в актьора. „А когато актьорът е не актьор, а актриса, душите в него трийсет и три са” – пише авторът на пиесата Валери Петров, един от най-големите български драматурзи, поети и преводачи.

osvetlenie 36

С удивително познаване на актьорската професия и душа, той дърпа завесите и ни показва какво има зад кулисите. Мнозина биха познали себе си в образите на двете актриси, защото те са всичко онова, което са и останалите хора. И най-важното – в центъра виждаме на фокус огромната любов, с която авторът се отнася към своите героини, с всичко, което носят в себе си, както и любовта им към чудото, тайнството, вълшебството, наречено „театър”.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)