Той сътвори мечти от коприна, промени света на модата и се превърна в икона

01 август 2014

Кариерата на родения на 1 август в Алжир Ив Сен Лоран започва, когато той е едва на 21 години и работи в ателието на Кристиан Диор. Изненадващо Диор умира само на 52 години. Ив става главен дизайнер на известната парижка модна къща. Талантливият младеж налага свой стил. Той загърбва тънките талии. Неговите линии са елегантни, но тоалетите стават по-удобни и за онези жени, които са лишени от мерките на манекенките.

През 1960 г. съдбата нанася изненадващ удар на дизайнера. Мобилизиран е и трябва да се бие на фронта в Алжир. Малко преди да поеме по пътищата на войната, Лоран получава нервна криза, която го поваля на легло. Настанен е в психиатрия. Фронтът му се разминава, но младежът започва все по-често да посяга към наркотици и алкохол. Модната къща „Диор“ се раделя с него.

Единственият, който вярва в успеха на Ив е Берже, който се превръща в негова упора и интимен приятел. Следва съдебна битка срещу „Диор“ с искане за обезщетение заради внезапното уволнение – 120 000 долара, сериозна за времето си сума. Делото е спечелено. С тези пари и с малък заем през 1961 г. е основана новата модна къща „Ив Сен Лоран“ (YSL). Берже става директор по маркетинга. Успехът не закъснява. Берже и Лоран съграждат световна модна империя.

А Ив започва да твори история в модата. Въвежда в женската мода елементи от мъжката.

Счита се за основател на стила унисекс, създава сензационни творби, които се превръщат в модни безвремеви икони – роклята с принт, заимстван от творбите на холандския художник Мондриян, сафари якето Saharienne, женският смокинг, колекцията ready-to-wear, която дава на повече жени възможността да се докоснат до мечтата YSL. Той е първият, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции.

И цялата тази креативност, и красота, примесени с личното страдание на твореца, криещ своята душа и тревожни очи зад неизменните дебели стъкла на очилата. Животът на пионера Ив Сен Лоран е един грандиозен творчески успех на фона на големи душевни изпитания.

Ив Сен Лоран е гений и като такъв живее по свои, различни правила – от страстни парижки купони, през скандални голи фотосесии и бохемски нощи в Маракеш до пълно отшелничество и самота в края на живота му, изтощен от мелачката на модата и в същото време без да може да спре да твори…

За което можем само да му благодарим, защото подписът му стои не само върху слънчеви очила, спално бельо, парфюми, но и върху прекрасни дрехи, превърнали се в произведения на изкуството.

Фаталният край за Ив Сен Лоран настъпва на 1 юни 2008 г. в Париж. Това е краят на един човешки живот, но не и на световната марка „Ив Сен Лоран“. Сега тя е част от модната империя „Гучи“ и продължава да върви напред във времето и да създава история в модата, дори и без емблематичното Ив отпред.

А Ив – геният на модното изкуство, се извисява далеч отвъд  материалните измерения на модата. Доказателство за това са неговите мисли:

„Най-доброто облекло за една жена са обятията на мъжа, който я обича. Но за тези, които са лишени от това щастие, съществувам аз…“

„Най-красивият грим за една жена е страстта.“

„Любовта е най-добрата козметика! Но козметика се купува по-лесно…“

„Модата избледнява, стилът е вечен.“

„С времето научих, че най-важното в една рокля е жената, която я носи.“

„Дрехите трябва да бъдат подчинени на личната индивидуалност, а не обратното.“

„В този живот съжалявам само за едно – че не аз съм измислил дънките. Дънките са най-шикозното, най-практичното, най-удобното и най-непретенциозно облекло. Те са експресивни, семпли, скромни и секси – всичко, което се надявам, че притежават дрехите, които правя.“

„Няма друго черно, освен ЧЕРНОТО!“

„Никога не бива да бъркаме елегантността със снобизма!“

„Бих бил щастлив в Рая само при условие, че ангелите са облечени с вкус.“