Последно танго в Париж

Топ 10 най-скандални филми в историята на киното – част 2

27 януари 2019

Вече ви представихме ви първата половина, сега е ред и на втората:

Последно танго в Париж (Ultimo Tango a Parigi) – 1972 г.
Също като „Портокал с часовников механизъм“, и лентата на легендарния Бернардо Бертолучи (на горната снимка) успява да се нареди сред шедьоврите на 20 век, въпреки факта, че скандализира и предизвиква изключително много критики след появата си. Недоволството е породено най-вече от твърде откровените сексуални сцени между вече зрелия Марлон Брандо и далеч по-младата Мария Шнайдер (по това време той е на 48, а тя на 19). Свален от екран в редица страни по света, филмът е заклеймен от пуританите, но както се оказва по-късно, това всъщност е най-вече в полза за именития италиански режисьор.

120dninasodom

Сало или 120-те дни на Содом (Salò o le 120 giornate di Sodoma) – 1976 г.
И до днес, Пиер Пазолини е сред онези имена, които една част от публиката считат за гениални, а друга – за психично болни. Италианецът „печели“ тази си слава за работата си над шокиращия „Сало или 120-те дни на Содом“, отчасти базиран на едноименната книга на Маркиз дьо Сад. Нестандартната екранизация, проследяваща мъченията на отвлечени младежи и девойки в планинско имение по време на фашизма и управлението на Бенито Мусолини в Италия, е забранена в десетки страни заради реалистичните сцени на извращения и насилие в нея. Пазолини умира на 53-годишна възраст, след като е пребит и прегазен със собствената му кола в Остия близо до Рим, а слуховете говорят, че смъртта му е наказание именно за появата на горепосоченото заглавие.

bonnie_and_clyde

Бони и Клайд (Bonnie and Clyde) – 1976 г.
Едва ли някой е очаквал, че продукцията на Артур Пен, посветена на живота на знаменития криминален тандем Бони и Клайд ще предизвика подобен отклик сред критиката, но фактите са точно такива. Лентата всъщност е и намек за събитията от 60-те години на миналия век – протестите срещу войната във Виетнам, Студентските бунтове, младежките движения, все теми, болезнени за голяма част от обществото зад Океана, така че и това има своето значение за предизвиканото недоволство към филма. А ироничното е, че всъщност филмът с Уорън Бийти и Фей Дънауей печели и 2 Оскара…

poison

Отрова (Poison) – 1991 г.
Нискобюджетна хорър продукция, вероятно осъдена на пълна анонимност, ако не бе изпълнена с толкова шокиращи сцени на насилие – „Отрова“ се състои от три отделни истории, взаимносвързани с темата за отхвърлянето. Филмът шокира още с появата си, което му позволява и да си спечели мрачна слава за поне няколко години напред. Невероятното е, че създателят му Тод Хейнс обаче успява да прогресира във времето, като дори бъдещата му работа с Джулиан Мур и Кейт Бланшет им донася и номинация за най-ценното отличие в киното.

the-passion-of-the-christ2

Страстите Христови (The Passion of the Christ) – 2004 г.
Продукцията, която проследява последните часове на Божия син Исус Христос на земята, успя да скандализира милиони киномани. Твърде натуралистичните сцени на насилие в лентата, дело на и без това скандалния Мел Гибсън, предизвикват бурна реакция във всички еврейски общности, обвинили екипа на филма в антисемитизъм. Това съвсем не попречи „Страстите Христови“ да бъдат номинирани за Оскар в три категории, макар нас лично повече да ни вълнуваше факта, че сред актьорския състав личаха имената и на двама българи – Христо Шопов и Христо Живков.

текст: Митко Попов
снимки: IMDB

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)