археологически открития

Топ 10 на световните археологически открития през 2017 г.

27 декември 2017

От известното американско списание „ARCHAEOLOGY” класираха най-впечатлящите открития в областта на археологията през 2017 г. Класацията е въз основа на преценката на неговите издатели.

В топ 10 на световните археологически открития през 2017 г. са:

Култ към черепите в Гьобекли Тепе

Шанлъурфа, Турция

Гьобекли тепе е археологически комплекс от неолитната епоха. Тази година изследователите разкриха чрез микроскопски анализ на костни фрагменти, намерени на мястото, че човешки черепи може да са били окачени на видно място. Фрагментите принадлежат на три частично запазени черепа, които са издълбани и променени след смъртта. Археолозите смятат, че това може да е свидетелство за култ към мъртвите през ранния неолит.

Откритието допълнително подчертава сложното ритуално поведение, което се наблюдава в Гьобеки тепе. Белезите върху трите фрагмента от черепи показват, че са били раздробени, модифицирани и дори боядисани. Според изследователката Джулия Грески от Немския археологически институт, черепите може да са били окачени от въже, което е било увито около главата и е преминавало през малка дупка на върха.

„Трите модифицирани черепа свидетелстват за специалното третиране на определени индивиди и представляват съвсем нова категория находки“, казва тя, „Това свидетелства за взаимодействието на живите с мъртвите в този важен ранно-неолитен ритуален център“.

Откриването на „Индианаполис”

Северен Тихи океан

Потъването на тежкия крайцер „Индианаполис” се определя като едно от най-големите бедствия в американската военноморска история. На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба, предназначена за реални бойни действия в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан. На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис“, останалите 900 души са изложени на дехидратация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени.

Използвайки самостоятелно подводно превозно средство, способно да сканира най-отдалечените дълбини на морското дъно, изследователски екип намира кораба на дъното на Тихия океан на дълбочина над 5400 метра.

Вижте още: Гробницата на Иисус Христос е на около 1700 години според учени

Супер плодов сладкиш

Нос Адаре, Антарктика

В хижа на нос Адаре, Антарктика, беше открит 106 годишен плодов сладкиш от изследователи. Предполага се, че той може да бил оставен там от експедицията на британския изследовател Робърт Скот.

106-годишният плодов сладкиш, открит на Антрактида Снимка: © Antarctic Heritage Trust

106-годишният плодов сладкиш, открит на Антрактида
Снимка: © Antarctic Heritage Trust

Ацтекски вълк

Мексико Сити, Мексико

Археолозите, които копят в подножието на Големия храм на ацтеките в центъра на Мексико, откриват ослепителна колекция от златни артефакти и скелет на млад вълк. Погребването е станало по време на управлението на Ахуицотъл (1486-1502), време на война и голямо империалистическо разширение за ацтеките.

Зората на египетското писане

Ел-Кхай, Египет

Археолозите са открили голям надпис, който предлага нов поглед към ранното развитие на египетската писмена система. Екип, ръководен от египтологът Джон Дарнел, професор от университета в Йейл, открива йероглифи на скала, чието лице гледа към пустинния път на север от древния град Елкаб. Датирни около 3250 г. пр.н.е., те са били издълбани по време на династията 0. Това е период, когато долината на Нил е била разделена между царства, които си съперничат.

Символите в надписа – глава на бик, два щъркела и ибис, са подобни на онези, използвани в по-късното египетско писане, за да приравнят авторитета на фараона с контрола над космоса. Според Дарнел надписа е маркирал официалната царска власт в района. Освен това той смята, че откритието показва, че египетското писане се развива по-бързо, отколкото се предполагаше и се е използвало за публично проектиране на царска власт през много по-ранна дата.

Пещерната генетика

Евразия

Останки от ранни хора, като неандерталците и денисовия човек, са били откривани на ограничен брой места в Европа и Азия. Тази година обаче изследователите обявиха нов начин за откриване на присъствието на хоминидите – чрез генетични следи в пещерните утайки. Екип, ръководен от Вивиан Слон от Института за еволюционна антропология „Макс Планк”, анализира седименти от седем обекта във Франция, Белгия, Испания, Хърватия и Русия и открива ДНК от неандерталци в три обекта, датиращи преди 60 000 години, и неандерталска и денисова ДНК в руската Денисова пещера, датираща от преди около 100 000 години.

Изследователите смятат, че ДНК в утайките идва от телесни течности, останали от хоминидите, както и разлагането на техните останки. На този етап те са се съсредоточили върху митохондриалната ДНК, но се надяват да намерят и ядрена ДНК, която би осигурила допълнителна генетична информация за хоминидите.

Вижте още: Бележка от 18 век бе открита в статуя на Иисус

Най-старото злато на Великобритания

Стафордшир, Англия

Четирите торкви, открити в „Ликфрит”, са най-ранните златни елементи от желязната епоха, открити някога във Великобритания. Те могат се датират в периода между 400 до 250 г. пр.н.е. въз основа на стиловите им показатели, според Джулия Фарли от Британския музей. Тя отбелязва, че най-вероятно те са носени от жени. Не са били местно производство, а внесени от континента, възможно от  територията на съвременна Франция или Германия.

Най-старият аквадукт в Рим

Рим, Италия

Строителните работници на новата линия на метрото „С” в Рим разкриха това, което се смята за част от Аква Апия, най-стария известен акведукт в Рим, който датира от 312 г. пр. Хр. Останките са намерени в близост до Колизеума, на около 55 до 60 фута под Пиаца Челимонтана. Това е дълбочина, която обикновено не може да се достигне чрез археологически разкопки, казва Симона Морета от археологическия екип.

„Пълната липса на следи от варовик в канала показва, че употребата му с течение на времето е била ограничена”, допълва Морета, „или че структурата е изоставена непосредствено след извършването на поддържащи дейности”.

Акведуктът се простира на повече от 100 фута и продължава отвъд изследователската зона, ограничена от бетонни прегради.

Площадката в кръговете на Ейвбъри

Уилтшър, Великобритания

Ейвбъри, неолитният паметник на север от Стоунхендж, може би е най-известен с външния си каменен кръг. Той е най-големият по рода си в Европа и обхваща целия обект. Археолозите откриха, че в един от вътрешните си кръгове е имало по-ранна, квадратна формация. Използвайки радарна технология, те са установили доказателства за подреждането на камъни, които смятат, че представляват отпечатък от неолитната къща, строена още през 3500 г. пр. н.е. Докато теоретичните теории предполагат, че Ейвбъри е изграден отвън, тези открития показват, че мястото е израснало от една сграда.

Площадката в кръговете на Ейвбъри Снимка: Courtesy Mark Gillings/University of Leicester

Площадката в кръговете на Ейвбъри
Снимка: Courtesy Mark Gillings/University of Leicester

Хомо сапиенс е още по-ранен

Джебел Ирхуд, Мароко

При разкопки в Джебел Ирхуд, близо до западното крайбрежие на Мароко, са открили 300 000-годишни кости на някои от най-ранните членове на семейство Хомо сапиенс. Човешките кости са открити за пръв път през 1961 г. Странното им съчетание от архаични и съвременни характеристики заинтригуваха учените, които предположиха, че те принадлежат на неандерталците и са датирани от преди около 40 000 години. През 2006 г. екип, ръководен от Жан-Жак Хъблин от Института за еволюционна антропология „Макс Планк”, възобнови разкопките в Джебел Ирхуд. Тази година те разкриха резултатите си, като посочиха най-ранните членове на родовата линия, която води до съвременните хора.

Хоминидите от Джебел Ирхуд очевидно са живели 350 000 години, след като неандерталците и Хомо сапиенс последно са споделяли общ предшественик, достатъчно дълго, за да се развият очевидни различия между тях. Хората от Джебел Ирхуд са имали плоски и къси лица като съвременните хора, но мозъкът им бил по-удължен и зъбите им са били много по-големи.

Превод и редакция: Силвия Аризанова

Снимка: IAET SB RAS / Sergei Zelensky

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)