100 best novel cold blood

Труман Капоти и неговите цинични и болезнени откровения

30 септември 2016

Труман Капоти е един от най-големите американски писатели и журналисти. Известен с острия си, откровен и проникновен стил и умението да говори с хората и да изтръгва най-съкровените им тайни, Капоти се превръща в сърцевед и циник. Един човек, който е видял истината за хората в очите. Днес се навършват 92 години от рождението му. Нека надникнем в главата на автора на „Хладнокръвно“ и „Закуска в Тифани“ с помощта на собствените му думи. Те са едновременно невероятно цинични и болезнено чувствителни. Комбинация, възможна сякаш единствено в странния свят на Труман. Избрахме за вас някои от незабравимите цитати на Труман Капоти.

Рядко обичаме онези, на които няма за какво да завиждаме.
Едно от многото чудеса на света е да наблюдаваш любимия си, докато спи. Тъй като той не вижда, че го гледаш, може за няколко секунди да държиш сърцето му в ръцете си.
В по-голямата си част животът е толкова скучен! Сменяме марката цигари, жилището си, вестника, в който пишем, влюбваме се и губим любовта – това са нашите начини лекомислено и сериозно да възстанем срещу небивалата скука на всекидневието.
Аз лично вярвам в ножиците повече, отколкото в молива.
Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие.
Това не е написано, това е напечатано на машина. (За Джек Керуак)
Тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия — обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващото майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недвижимия връх на Съвършената истина.
Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.
Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.
За всяка година, прекарана в Калифорния, губиш по една точка от коефициента си за интелигентност.
Най-много сълзи се проливат от сбъднатите мечти. Истинският гняв, като истинското уиски, има нужда от дълга ферментация.
Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел – посъветва го Холи. – Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества… Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество, накрая ще останете само с поглед към небето.

снимка: moviebear.ru

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)