logoeurb

Управляващите още нямат яснота какви да са приоритетите на българското председателство на ЕС през 2018 г.

18 юни 2015

Три години преди България да поеме за шест месеца председателството на Европейския съюз, през втората половина на 2018 г., управляващите още нямат яснота какви да са политическите му приоритети. Това става ясно от Плана за подготовка, който бе публикуван в сряда за обществено обсъждане, предаде репортер на БГНЕС. Документът е изготвен от Съвета по европейски въпроси, който се ръководи от вицепремиера Меглена Кунева.

В последните седмици темата за Българското председателство бе обект на търкания по време на правителствените заседания между Кунева и Даниел Митов, министър на външните работи и бивш съпартиец на вицепремиера. Споровете бяха породени от желанието и на двамата членове на правителството да ръководят подготовката на Председателството. От стенограмата на предходното заседание на правителството стана ясно, че за финансовото измерение на Председателството, което се очаква да излезе между 60 и 100 млн. евро, ще отговарят само министри на ГЕРБ. В Плана за подготовката на Председателството на ЕС от България е отделено незначително място за приоритетите. Управляващите предлагат едва през юни 2016 г. да бъдат определени политическите приоритети, а през януари 2017 г. да стане известна и 18-месечната програма на председателската Тройка – Великобритания, Естония, България. Председателствата на ЕС се осъществяват на групи от по три страни-членки. Отсега обаче е ясно, че през втората половина на 2018 г. в ЕС ще е актуална темата за новия програмен период за разпределение на средствата по европейските фондове – 2021-2027 година. Сериозен акцент в периода на Българското председателство на ЕС, може да бъде поставен и върху евентуалното разширение на европейската общност, което в голяма степен се отнася за държавите кандидат-членки на ЕС от Западните Балкани и Турция. Периодът на българското председателство съвпада с финалния етап на мандата на настоящата Европейска комисия, която наложи 5-годишен мораториум върху разширението на общността. Така на България може да й се наложи да изиграе водеща роля при евентуалното финализиране приемането в ЕС на държави, с които тя има пряка граница. Това към момента не попада под вниманието на управляващите, става ясно от Плана, който се очаква правителството да гласува в началото на юли месец.

Липсата на визия на управляващите за политическите приоритетите на българското председателство е заменено с общи послания от типа: „България ще се стреми да бъде ефективен лидер и честен посредник с отворен и прозрачен стил на работа. Целите, поставени от Председателството, трябва да бъдат достатъчно амбициозни, но постижими и да насочват към конкретни решения“. Какви точно ще са „конкретните решения“ не е посочено. Вместо това Планът изобилства с мерки, които се отнасят до логистичната и организационната страна на българското председателство. В следващите месеци държавната администрация ще си самоанализира капацитета за готовността да поеме Българското председателство на ЕС. На база опита на страните-членки на ЕС, които са председателствали общността, е направена прогноза, че за нуждите на Председателството на България ще са нужни около 1000-1300 експерти по политиките на ЕС и около 300 души технически персонал. Повечето от тези служители и в момента работят в отделните министерства и МС, а друга част ще бъде наета допълнително. В следващите три години се планира сериозно увеличаване на персонала на Постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел, както и засилване на ротацията на служителите.

От Плана за Българското председателство на ЕС става ясно, че въпреки милионите евро инвестирани в обучения и анализи на ефективността на подготовката на държавните служители, държавата няма изградена система за проверка на езиковите познания на чиновниците. „Към момента определянето на нивото на владеене на чужди езици за държавни служители се основава на система за самооценка и/или предоставени документи за съответното ниво на владеене или дипломи. Поради тези причини не е възможно обективно да се провери нивото на владеене на чужди езици на лицата, извършващи представителни функции в ЕС. Базирано на практиката на МВнР, следва да бъде подготвено предложение относно централизирана външна система за проверка за владеенето на английски (френски при необходимост) език. Целта е в резултат да бъдат проведени адекватни на нуждите и целенасочени обучения“, гласи една от задачите по Плана, която трябва да бъде осъществена до септември 2015 г. При установяване на разминаване между декларираното и реалното владеене на чужди езици от чиновниците, от началото на 2016 г. е планирано служителите, които ще бъдат ангажирани с Председателството, да стартират усилено изучаване на английски и френски езици.

В периода 2016 – средата на 2018 г. служителите, които ще участват в реализирането на българското председателство, да преминат през специализирани обучения в Институт по публичната администрация и Дипломатически институт към Министерството на външните работи. От Плана за действие става ясно още, че се планират сериозни инвестиции в закупуване на автомобили, мобилна и компютърна техника, както и голяма база данни. Очакванията са част от техническите ресурси да бъдат осигурени от фирми-спонсори. През втората половина на 2018 г. в България ще е домакин на между 150 и 200 събития на Европейския съюз, което прави по две и повече събития на работен ден. Очакванията са между 20 000 и 30 000 души да посетят България и да вземат участие в срещите на отделните институции на ЕС, които ще се проведат у нас. През 2016 г. ще се изготвя и Комуникационна програма на Българското председателство, както и ще се планира Културна програма, която ще има за цел да представи най-големите постижения на България в областта на изкуствата, историята и духовността.

снимка: unwe.biz

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)