Фаворити за Оскар: „Роди се звезда“ или защо обикнахме този филм!

24 ноември 2018

Има филми, които умеят да те „хващат за гърлото“. „Роди се звезда“ е точно от тях и прекрасно разбираме защо очарова и публика, и критици, въпреки че е четвърти пореден римейк на една и съща до болка клиширана тема – за „Пепеляшка и американската мечта“.

Преди всичко друго е редно да уточним нещо важно – заглавието е до голяма степен подвеждащо, защото това е филм за компромисите и жертвите, които правим в името на хората, които обичаме, а не филм за цената на успеха. На Брадли обаче определено му се е получило, най-вече защото очевидно не се страхува от сравнения, които допреди да изгледаме новата версия, дори не са в негова полза.

Но да уточним – настоящата „Роди се звезда“ е четвърти опит на едноименното заглавие след тези от 1937 година с Джанет Мейнър и Фредрик Марч, 1954-та с Джуди Гарланд и Джеймс Мейсън и версията от 1976 г. с Барбара Стрейзанд и Крис Кристоферсън, като до момента абсолютно всички са се превръщали в хитове за времето си.

Е, очевидно е, че и този няма да избяга от въпросната участ, като сме сигурни, че най-малкото ще е сред номинантите за „най-добър филм“ на предстоящите Оскари, ако не и сред фаворитите. Самата история – Джаксън Мейн е залязваща рок звезда със сериозни проблеми с алкохола и наркотиците, вече твърде уморен от живота, който я кара всеки ден на ръба в търсене на някакъв по-дълбок смисъл. Открива го на най-малко очакваното място – в един пропаднал бар за травестити.

Точно там среща Али, обикновено момиче от предградията, което има ангелски глас и огромен талант, но е принудено да пеe, издокарано като като гротеска, за да издържа семейството си.

Оттук насетне историята е досущ като съшита с конци по холивудския калъп – влюбват се, той й дава шанса да изгрее и да се превърне в звезда, а когато тя успява, трябва да направи трагичния избор между кариерата и любовта. От клишето ни спасяват фактът, че Брадли Купър явно е обещаващ като режисьор (за актьорството едва ли някой се е съмнявал), a Lady Gaga има нужния потенциал, за да прибави към успеха на филма.

Всъщност едва ли да я наричаме със сценичното й име е най-удачният вариант – тук тя е по-скоро Стефани, както е истинското й име, и сякаш свалила от себе си всички тези пластове, с които сме свикнали да я асоциираме и единственото по което я разпознаваме са моментите, когато запее.

Без грим, с обикновени дрехи, засрамена усмивка и уязвимостта на малко свенливо момиче, което е на път да се влюби в своя пропадащ принц, въпреки цялата си вътрешна сила.

Вероятно затова и химията между двамата е на толкова високо ниво – въпреки дългото времетраене, в „Роди се звезда“ няма и една сцена, в която те да не изглеждат като двойка, която е родена един за друг – от погледите помежду им, до скандалите, любовните сцени и затрогващия финал. Финал, който е тъжен, реалистичен и буквално те „хваща за гърлото“.

Във филма има една реплика на Джаксън, която трудно можеш да забравиш – „Може да имаш глас, но да няма какво да кажеш на света“. Е, „Роди се звезда“ има какво да ни каже. И то е, че най-голямата възможна любов е саможертвата и че в живота често се налага да правим трудни избори.

А когато вдигнеш очи към небето и зърнеш падаща звезда, да видиш и че само след миг на нейно място светва друга. За двете мястото винаги ще е твърде малко…

Автор: Митко Попов