Френската кухня (част I)

Френската кухня (част I)

21 декември 2015

За първи път попаднах в Париж преди 24 години и се шокирах, че франсетата не обядват гурме специалитети от прословутата си френска кухня, а ядат кроасани и полуфабрикати, и заведенията им за бърза храна са претъпкани. После разбрах, че в Париж французи не живеят и това обяснява, както липсата на хранителна култура, така и лошите маниери на парижани… Ако искате да опитате истинска френска кухня, отидете на Атлантическото крайбрежие – Бретань и Норманди – там няма тълпи туристи и ресторантчетата все още използват пресни продукти, подбрани лично от собствениците им, които готвят от поколения и знаят точно кое масло, какво мляко, а за сирената просто няма да отварям тема, че е безкрайна вселена! Аз мога да живея без хляб, но не и без френските сирена Бри дю Мю, Брилат Саварин и Монт дю Ор – небето, пресъздадено в сирене! За съжаление в България трудно се намират, но не пропускайте да ги опитате, ако имате път към Франция. Другото, без което не мога са френските вина, особено шампанското. Не съм почитател на Дом Периньон, нито на Мое Шандон, но без Вюв Клико не мога! От белите вина заклет фен съм на Шабли и Монтраше, както и Пюи Фюме. Освен мита за Дом Периньон, смятам да разбия и мита за френските любовници – всъщност, французите са едни лигльовци! Имах един любовник французин – запознахме се в Куба – беше богат като Крез и си мислеше, че може да има всяка жена, което в Куба не е проблем, дори и да нямаш пари. Имаше ръста на Наполеон, както и неговото Его. Самочувствието му – не можеш го бутнеш с топ! Мнооого ме вбесяват такива мъжленца! Естествено, че не го огря. Но той не се предаде – преследва ме няколко години, дори дойде на моминското ми парти в България, преди да се омъжа за шведа – е, пак не го огря! И той изчака най-стратегически, няколко години по-късно. Като перфектния французин, знаеше, че след няколко години брачен живот ще се отегча и точно тогава ме заби! Бях на бизнес пътуване в Париж и му се обадих защото ми трябваше услуга. Той се съгласи с всичко и поиска само една вечеря в ресторанта на последния етаж на Монпарнас. Викам си „що пък не, вместо да вечерям в хотелския ресторант или сама с рум сървис в стаята…“. Та, отивам на вечерята – татенцето сияе! Мамка им французи, много ги усещат нещата! Знаеше, че от скука, вече съм негова и то преди аз още да го зная! Та, почваме вечерята – първо, второ, трето и изведнъж усещам, че мосюто си е изул обувката и като в оня филм „Флаш данс“, си пуска крака по стола ми. Аз подскочих! Каква наглост, какъв кич! А онова френско джудже ми се хили нагло. След това забелязвам, че до стола му има и сак. Питам го какво е това, а то най-наперено ми вика „казах на жената, че съм в командировка“. Чак тогава разбрах, че е женен. Е, от злоба легнах с него! И се оказах права – французите в леглото не струват! По-добре заложете на кухнята им!
Въпреки плашещата слава, че френската кухня е много сложна и претенциозна, ще ви предложа няколко любими мои рецепти, напълно изпълними в български условия и малко по-освежаващи от традиционно познатите „Крем брюле“, „Патица в портокалов сос“ и „Крок Мосю“.

Буябес
Това е любимата ми френска супа (на горната снимка), макар че французите се засягат, като я наречеш супа, според тях си било основно… Запържете в няколко лъжици краве масло и зехтин ситно нарязани лук, морков, фенхел, добавете 4-5 с.л. доматено пюре и 1-2 домата, ситно нарязани без люспата. Прибавете 2 л зеленчуков бульон, щипка шафран, 1 ч.л. сладък или лют червен пипер, скълцан чесън и добавете на средно големи парчета 2-3 вида бяла риба, сьомга. Не преваряйте дълго, на рибата й трябва не повече от 4-5 минути, добавете скариди и миди с черупките. С решетъчна лъжица извадете рибата и морските дарове, вкарайте пасатора в тенджерата или пасирайте в блендера, докато се получи гладка крем супа. Върнете обратно рибата и морските деликатеси, овкусете със зърна от фенхел, бял пипер и сол на вкус. Сервирайте със сос айоли (майонеза, овкусена със скълцан чесън и шафран) и крутони.

DC_Hawkers_RawOysters

Стриди
Хемингуей ги е възпял в книгите си, много хора са готови да платят луди пари, за да опитат този странен деликатес, но българите винаги са предпазливи, когато се спомене за ядене на сурови миди. Стридите не са точно като познатите ни черноморски миди и отнема време, докато човек привикне към особения им вкус. На мене ми костваше точно 6 години докато успея да се преборя с половин дузина, сега съм вече пристрастена! Майсторлъкът е в отварянето на стридата – пъхнете къс нож с тъп връх в „основата“ на стридата – най-тясната част, където се съединяват двете черупки. Успеете ли, завъртете ножа и половинките ще се разделят – страшно трудно е и обикновено изпорязването ви е гарантирано! Внимавайте да не разлеете водата вътре в мидата. Сервирайте мидите върху легло от натрошен лед и сипете вътре капка табаско, няколко зрънца морска сол, малко смлян бял пипер, лимонов сок и гълтайте всичко това със стридата смело. За всеки случай имайте под ръка шише с ледено студена водка!

20150116-french-onion-soup-vicky-wasik-20

Лучена супа – гениалното дете на Френската кухня! Лесно, бързо и вкусно!
Запържвате в краве масло 4 големи глави лук, нарязани на шайби. Добавяте малко скълцан чесън, 2 с.л. зеленчуков или пилешки бульон, овкусявате с бял пипер и сол, и оставяте да покъкри 5-6 мин. Като поизстине супата, може за повече вкус да я застроите с половин ч.ч. течна сметана или мляко. Разсипете в 4 гювечета от супата и отгоре сложете 1 препечена филия хляб, като посипете всичко с настърган кашкавал. Запечете на 220 С във фурна, докато кашкавалът се разтопи и поръсете със ситно нарязан пресен магданоз и зелен лук.

текст: Мариела Нордел
снимки: foodnetwork.com, smartfarm.no, seriouseats.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)