Целогодишен подарък, не само коледен

23 декември 2015

И понеже тези дни почва леко да ми писва от протоколната коледна еуфория и задължителната лицемерна „благотворителност“, искам да споделя моята представа за елементарна човечност и съпричастие.

Абсолютно всички, без изключение, имаме поне един приятел, който е „различен“ по някакъв признак – различен от „нормата“ – може да е хомосексуален, болен от рак, да има увреждане или да е загубил бебето си. Може да е преживял насилие, тежка загуба, да е ХИВ-серопозитивен, да е с наднормено тегло, да има диабет, хепатит или психично заболяване. Може да има проблем с алкохола, хранително разстройство или хазартна зависимост. Може дори да е „дреболия“ (според нас) – например да има фобия от калинки, косопад или хемороиди. Всичко може да е.

Възможно е вие дори да не знаете за това. Може и да се досещате. Но е възможно да знаете – и въпреки това по инерция да следвате този толкова зловещ, но пък удобен „заговор на мълчанието“. Защо да си разваляме рахата и да си скапваме настроението с такива „гадни теми“. А и много от нас наивно вярват, че на човека „не му се говори за това“. И като мълчим, го „щадим“ (всъщност щадим единствено себе си).

Няма да ви поучавам – само ще кажа какво правя аз. Питам. Ако ясно ми каже, че наистина не му се говори „за това“, го оставям на мира. На повечето обаче им се говори – много им се говори! Просто чакат някой да попита, да даде знак, че иска да чуе, че може да го понесе. И почват да говорят. Аз слушам, мълча, понякога задавам още въпроси. Понякога плача с тях. Прегръщам ги. Повечето хора „с проблем“ не искат нищо повече от това. Не очакват непременно да им реша проблема. Искат само „да си кажат“. Да знаят, че имат цялото време на света, че могат да говорят колкото си искат. Да знаят, че никога няма да им кажа „не е ли вече време да се справиш с ТОВА“. Че просто ще ги изслушам, ще ги чуя – и ще продължа да ги обичам.

И когато не остане нито една сподавена, засрамена и премълчана дума, тогава изведнъж въздухът олеква. „Проблемът“ придобива друг статут – вече не е проблем, а просто нормална част от живота, част от уникалния преживян опит, част от личната история, част от човека – нито по-добра, нито по-лоша от останалите му части.

На мен самата също ми се е случвало да бъда в ролята на „човека с проблем“. И от опит знам, че няма по-голям подарък от това да те питат, слушат, приемат и обичат. Целогодишен подарък, не само коледен.

текст: Анна Димова
снимка: monadnockbible.org