Шарл Азнавур – едно момче на 93

03 декември 2017

По-възрастната българска публика го чака да се завърне от почти четири десетилетия. Светът му се възхищава вече 70 години. Роден в Париж в семейство на арменски емигранти бягащи от геноцида, Шарл Азнавур носи артистизма в гените си и започва да пее още на 9. Често, с усмивка споделя,  че в началото никой не вярвал, че може да бъде певец и даже са се подигравали с гласа му, ниският му ръст и външност. Но, както е видно, това не му е попречило да следва пътя си, да  напише над 1000 песни, да пее по цял свят на 5 езика и се превърне в един от най-известните френски певци зад граница. В края на 50-те години на миналия век, Едит Пиаф до забелязва и от тогава кариерата му тръгвам стремглаво нагоре. Песните идват от сърцето му и попадат право в сърцето на всеки способен да обича. И докато се чудим каква е тази енергия, която го движи толкова много години, той  се обърна към българската публика и започна да говори…
Чувството му за хумор очеведно е едно от нещата, които го правят такъв, каквто е, а именно – неповтрим.

20171130_201551

Ето какво каза великият Шарл, в началото на концерта си в столичната Арена Аремеец преди борени дни:„Добър вечер! Щастлив съм отново да съм тук.  От 18 години искам да дойда и 39 години, ако не се лъжа, откакто  бях тук за първи път.  Очарован съм, че това се сбъдна, и че съм с вас тази вечер. Единственото, което ме натъжава, че говоря много на сцената, но на френски. Разбира се, мога да говоря и английски, но френският ми е далеч по-добър. Затова говоря повече френски, отколкото английски, италиански или испански или пък арменски, който пък е вторият ми език.  И така ще пея неща, които са нови и които не познавате, стари песни, които също не познавате и ще пея на различни езици, защото от време на време обичам да се изразявам и на чужд език и преводът ми носи истинска наслада. А, и щях да забравя, на моята възраст (93 години) вече не виждам много добре всички в залата. Също така не чувам много добре, а също – и не помня много неща. А и ще ви споделя още нещо, което другите артисти не биха направили… Ще ползвам аутокю. Когато забравя нещо, ще се навеждам ето така. Значи, ако ме видите да се навеждам, да знаете, че имам проблем. Но се надявам, че това няма да се случи. И също така – на моята възраст ще се случва да сядам от време на време,  както вие сте седнали сега в залата. Да започваме…“

репортер: Калина Станева
оператор: Иван Цвятков
постпродукция: Деян Дяков

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)