Ю. Войнов: Законът на Пеевски - пиар и замитане на следи

Ю. Войнов: Законът на Пеевски – пиар и замитане на следи

29 октомври 2014

Промените в Закона за кредитните институции, които са внесени от депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски, са по-скоро една пиар акция и опит за замитане на следите, отколкото някакво желание на двамата вносители да решат каквото и да е във връзка с възникналата ситуация около Корпоративна търговска банка /КТБ/.

В закона няма предложение за пазарно решение на проблема с КТБ. Даже самите вносители признават, че той не е предназначен за решаването на проблема с банката, защото се изискват други инициативи.

Ако внимателно се прочете закона, ще се види, че там се говори за преструктуриране на банки. В българското законодателство няма дефиниция какво означава преструктурирана банка. Т.е. или трябва да се направи препратка към някакъв бъдещ закон, който евентуално да дефинира тази дефиниция, или в този смисъл, в който той е представен по-скоро създава двояко разбиране и може да доведе до некоректно тълкуване.

Неразбираемо как хора, които в общественото съзнание са свързани с настоящата ситуация с КТБ, директно визирам г-н Делян Пеевски и за който е ясно, че има контакти с Цветан Василев и че чрез неговата банка се финансираха много от проектите на г-н Пеевски, неговата майка и свързани лица, твърдят, че нямат нищо общо с нея и че този закон ще покаже, че той наистина не е свързан с банката. За мен това е несериозно. Наистина може да няма отпуснати кредити от КТБ директно на него, които да го свързват с банката, но по никакъв начин няма как да се премахне тази връзка между тях двамата, защото тя е публично известна и може да бъде потвърдена от много хора.

От една страна, приемането на този закон е опит да се очисти името на г-н Пеевски, опит за индулгенция на неговите действия във връзка с кризата с КТБ. От друга страна, той по-скоро има пиар ефект, защото вниманието се насочва към един законопроект. Той ще отклони вниманието на обществото и народните представители, защото те ще бъдат принудени да се занимават с него. В същото време сериозните проблеми свързани с източването на банката и скритите зависимости, които съществуват там и които няма как да бъдат дефинирани и осветени със закон, защото те затова са и скрити, ще останат нерешени и няма да бъдат осветени.

Ако се чете внимателно законопроекта, законът изисква всички лица, които отговарят на изискванията на закона за разкриване на имущество в Сметната палата, да бъдат осветени и да се каже дали имат съответно някакви отношения с банката в несъстоятелност. Законът не спира обаче до там. Той казва и всички лица, които са отговаряли на изискванията на закона за разкриване на такава информация в миналото, независимо от това, че в момента не заемат държавни постове и те трябва да разкрият своето финансово състояние и дали някога във времето или в настоящия момент са имали взаимоотношения с банката. Това е една огромна група от хора, огромен масив от данни. Натоварва се изключително много държавните органи да проследяват тези връзки. Прави впечатление, че това е поредният закон писан на крак и на бързо с някаква задна цел, отколкото да решава някакъв конкретен проблем, който съществува.

Кой има полза от отнемането на лиценза на КТБ?

Много са замесените и не може да бъде посочен конкретен човек или група. Определени хора имат интереси и за тях е изгодно отнемането на лиценза. Дори бих казал, че тези хора лично помежду си са в недружелюбни отношения, но в случая техните интереси съвпадат. Това са хора, които не биха желали да върнат кредитите си, които са взели и да се прикрият. От друга страна, това са хора, които по някаква причина, неизвестна на обществото, желаят да отстранят Цветан Василев, да му отнемат бизнеса и да му попречат да защити неговата позиция по КТБ.

След отнемането на лиценза банката изпада в несъстоятелност. В нея влизат квестори и започва осребряване на масата на несъстоятелността. Въпросът е, че мотивите на тези хора, които ще събират тази маса на несъстоятелността са различни от мотивите, които биха движели акционерите на банката, които са нейни собственици и които са пряко заинтересовани тя да продължи да работи. Едни чиновници, които са заинтересувано само от това да получат заплатата си навреме, едва ли ще стигнат до край и ще съберат тази маса на несъстоятелността, за разлика от акционерите, които трябва да управляват банката дори и в несъстоятелност, борейки се да приберат всеки лев. По този начин те биха защитили собствените си интереси.

Докладът на БНБ

Вниманието на обществото не трябва да бъде отклонявано с пикантерии от лошия модел на управление. Важните неща не трябва да остават на заден план, а вместо тях да се концентрираме върху баналното и несъщественото. Такъв смисъл има и докладът, който беше внесен от БНБ в НС. Той не предлага нищо, описва какво се е случило. Дава по-скоро оправдание на БНБ, че си е свършила работата, отколкото да показва в дълбочина същинските проблеми.

А ние знаем кои са тези проблеми. Основният проблем, за който трябва да се говори е, че в България съществува непрозрачен мафиотски модел на управление на активи на определени предприятия и структури в страната. Това е същността на проблема. А всичко останало е просто фасада, която отвлича общественото внимание. /БГНЕС

Юлиан Войнов, икономист. Той е член на разширения Национален съвет на коалиция „Десните“.

снимка: offnews.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)