Снимка: L.A.Times

Ю Несбьо и Хари Хуле – тандемът, който възроди европейската крими литература

03 октомври 2019

В последните десетина години, едно име успя да се утвърди на върха на европейската криминална литература за впечатляващо кратък срок от време. Прякорът „емблемата на скандинавския криминален роман“ въобще не е случаен, когато говорим не за друг, а за самия Ю Несбьо.  В началото норвежецът бе наричан просто „следващия Стиг Ларшон“, за да достигне до момента, в който сам по себе си е марка за качество – той е на върха на всички литературни класации, а бройката продадени екземпляри от книгите му, минават впечатляващата цифра от 33 милиона. Стигна се дотам, че дори „Холивуд Рипортър“ го включи в класацията си за най-впечатляващите и влиятелни писатели в Холивуд за 2016 г.

Ю Несбьо - автор на поредицата за Хари Хуле
Откритието „Хари Хуле“

Най-голяма заслуга за всичко това безспорно има най-популярният му герой – инспектор Хари Хуле, чиято поредица прикова вниманието на милиони читатели по света. Алкохолик, диспептичен детектив, абсолютен темерут в човешкото общуване, но пък гениален детектив, който винаги разкрива и най-зловещите престъпления, без значение от цената, която му струва. На Несбьо са нужни едва два романа от поредицата, преди да се превърне в звезда от световен мащаб.

Дебютът му с крими сагата е през 1997 г. с „Човекът прилеп“, следва „Хлебарките“, за да дойде най-успешният – „Червеношийката“, който му носи и международна слава. Книгата е обявена за най-добрия норвежки криминален роман за всички времена в класация на читатели, а също така е номирана и за наградата „Едгар“.  Хари Хуле се развива като герой в следващата декада в още 8 романа, като творбите привличат вниманието и на маститите продуценти. Съвсем скоро на голям екран ще се появи дългоочакваният холивудски трилър „Снежният човек“, в който ролята на Хуле изпълнява звездата Майкъл Фасбендър, на когото партнират не по-малко известни имена – Вал Килмър, Клои Севини, Ребека Фъргюсън, Джей Кей Симънс и др.

nesbo3

Снимка: L.A.Times

Как се пише бестселър?

Какво обаче прави романите на Ю Несбьо толкова специални? Разгръщайки негова книга, винаги ще срещнете дълбоко човешки образи, ще потънете в автентичната, мрачна атмосфера на Осло, ще потръпвате в очакване на следващия стъписващ обрат и ще се надпреварвате с времето, заедно с Хари, в преследване на убиеца. „Жажда“ например, единадесетият случай на инспектор Хуле, е все така пристрастяващ, както сме свикнали да очакваме да бъде писането на Несбьо.

„Какво ми минава през ума, когато замислям да пиша книга? Първо, че това е мисия невъзможна. Невъзможно е мислите и чувствата ми да бъдат трансформирани в букви, които да го предадат на читателя, без по-голямата част от замисъла да се изгуби. При всички случаи, казвам си тогава, не е възможно тези мъгляви, звукоподражателни символи да съблазнят читателя, да го убедят да тръгне с мен натам, накъдето искам да го поведа. В този смисъл приличам на пилот зад щурвала. Макар да съм извършвал това своеобразно чудо неведнъж, здравият разум ми казва, че не е възможно чифт крила и един запален двигател да отлепят тази машина от земята. Да я понесат във въздуха. И да я приземят точно където съм възнамерявал. Впрочем нека малко по-нататък да се върна към темата за предначертаното кацане.

Снежният човек

Тогава кое е онова, което вдига самолета във въздуха? Очевидно той не полита само благодарение на скептичния и изплашен до смърт пилот. Така и един разказ не се появява само благодарение на усилията на неговия писател. Първо, този писател – в конкретния случай аз – пише истории, предназначени да бъдат четени в определен контекст, в духа на определена традиция, във връзка с вече написани произведения. Писателите, независимо в какъв жанр творят и без значение дали си дават сметка за това, общуват и със свои предшественици, и със съвременници по перо. В качеството си на криминален автор аз не просто съм задължен на Едгар Алан По, Конан Дойл, Реймънд Чандлър и Джим Томпсън, а и трябва да бъда четен през призмата на техни произведения. Същото важи за Карл Уве Кнаусгор, Джон Ървинг, Астрид Линдгрен, Чарлз Дикенс, а защо не и за Мигел де Сервантес – ако се върнем малко по-назад“, признава Несбьо.

Ю Несбьо – хамелеонът с много лица

А какво можем да кажем за самия Ю Несбьо?! Не по-малко интругуващ от литературните си герои (любопитно е, че освен криминални романи, той пише и детски книжки, а често се изявява и под псевдоним), норвежецът сякаш е свикнал винаги да е на гребена на вълната, логично, като се има предвид авантюристичния му живот. Като юноша напуска училище, за да стане футболист. Завършва финанси и работи като финансист, а същевременно с това пише песни и е солист на рок групата „Ди Дере“, която в даден момент е абсолютен хит в родината му. Живял е в Тайланд и Австралия, въобще Несбьо не е от хората, които обичат да се задържат на едно място. В личния си живот е изключително прикрит, знае се само, че е разведен и има 17-годишна дъщеря – Селма, която и всъщност го вдъхновява да пише детски романи, когато е седемгодишна.

Ю Несбьо

„Хари Хуле за мен е със сложността на симфония, а Доктор Проктор (героят от детската му поредица) би звучал като джаз, изпълняван от бенд. Това не означа, че писането за деца е лесно. Когато пиша за деца, трябва да направя книгите весели първо на мен и трябва да се забавлявам с историите“, разкрива той. Каквото и да пише, едно отдавна е ясно – оттук насетне Ю Несбьо винаги ще бъде следен под лупа от милионите си почитатели по света. Сред които, признаваме си, сме и ние самите…

Автор: Митко Попов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)