Ю Несбьо и Хари Хуле – тандемът, който възроди европейската крими литература

17 октомври 2017

В последните десетина години, едно име успя да се утвърди на върха на европейската криминална литература за впечатляващо кратък срок от време. Прякорът „емблемата на скандинавския криминален роман“ въобще не е случаен, когато говорим не за друг, а за самия Ю Несбьо.  В началото норвежецът бе наричан просто „следващия Стиг Ларшон“, за да достигне до момента, в който сам по себе си е марка за качество – той е на върха на всички литературни класации, а бройката продадени екземпляри от книгите му, минават впечатляващата цифра от 33 милиона. Стигна се дотам, че дори „Холивуд Рипортър“ го включи в класацията си за най-впечатляващите и влиятелни писатели в Холивуд за 2016 г.

Снимка: L.A.Times

Снимка: L.A.Times

Откритието „Хари Хуле“

Най-голяма заслуга за всичко това безспорно има най-популярният му герой – инспектор Хари Хуле, чиято поредица прикова вниманието на милиони читатели по света. Алкохолик, диспептичен детектив, абсолютен темерут в човешкото общуване, но пък гениален детектив, който винаги разкрива и най-зловещите престъпления, без значение от цената, която му струва. На Несбьо са нужни едва два романа от поредицата, преди да се превърне в звезда от световен мащаб.

Дебютът му с крими сагата е през 1997 г. с „Човекът прилеп“, следва „Хлебарките“, за да дойде най-успешният – „Червеношийката“, който му носи и международна слава. Книгата е обявена за най-добрия норвежки криминален роман за всички времена в класация на читатели, а също така е номирана и за наградата „Едгар“.  Хари Хуле се развива като герой в следващата декада в още 8 романа, като творбите привличат вниманието и на маститите продуценти. Съвсем скоро на голям екран ще се появи дългоочакваният холивудски трилър „Снежният човек“, в който ролята на Хуле изпълнява звездата Майкъл Фасбендър, на когото партнират не по-малко известни имена – Вал Килмър, Клои Севини, Ребека Фъргюсън, Джей Кей Симънс и др.

nesbo3

Снимка: L.A.Times

Как се пише бестселър?

Какво обаче прави романите на Ю Несбьо толкова специални? Разгръщайки негова книга, винаги ще срещнете дълбоко човешки образи, ще потънете в автентичната, мрачна атмосфера на Осло, ще потръпвате в очакване на следващия стъписващ обрат и ще се надпреварвате с времето, заедно с Хари, в преследване на убиеца. „Жажда“, единадесетият случай на инспектор Хуле, е все така пристрастяващ, както сме свикнали да очакваме да бъде писането на Несбьо.

„Какво ми минава през ума, когато замислям да пиша книга? Първо, че това е мисия невъзможна. Невъзможно е мислите и чувствата ми да бъдат трансформирани в букви, които да го предадат на читателя, без по-голямата част от замисъла да се изгуби. При всички случаи, казвам си тогава, не е възможно тези мъгляви, звукоподражателни символи да съблазнят читателя, да го убедят да тръгне с мен натам, накъдето искам да го поведа. В този смисъл приличам на пилот зад щурвала. Макар да съм извършвал това своеобразно чудо неведнъж, здравият разум ми казва, че не е възможно чифт крила и един запален двигател да отлепят тази машина от земята. Да я понесат във въздуха. И да я приземят точно където съм възнамерявал. Впрочем нека малко по-нататък да се върна към темата за предначертаното кацане.

Снежният човек

Тогава кое е онова, което вдига самолета във въздуха? Очевидно той не полита само благодарение на скептичния и изплашен до смърт пилот. Така и един разказ не се появява само благодарение на усилията на неговия писател. Първо, този писател – в конкретния случай аз – пише истории, предназначени да бъдат четени в определен контекст, в духа на определена традиция, във връзка с вече написани произведения. Писателите, независимо в какъв жанр творят и без значение дали си дават сметка за това, общуват и със свои предшественици, и със съвременници по перо. В качеството си на криминален автор аз не просто съм задължен на Едгар Алан По, Конан Дойл, Реймънд Чандлър и Джим Томпсън, а и трябва да бъда четен през призмата на техни произведения. Същото важи за Карл Уве Кнаусгор, Джон Ървинг, Астрид Линдгрен, Чарлз Дикенс, а защо не и за Мигел де Сервантес – ако се върнем малко по-назад“, признава Несбьо.

„Жажда“-та за Хари Хуле

През октомври на българския пазар очакваме и единадесетият случай на инспектор Хуле - в романа „Жажда“, в който любимият детектив е по следите на ужасяващ сериен убиец с методи на вампирист:

Извършено е зловещо убийство. Жертвата е млада жена, пристрастена към изпълненото с обещания приложение за запознанства „Тиндър“. Единствената улика – следи от ръжда и боя в раните – не води наникъде. Два дни по-късно следва още едно убийство при притеснително сходни обстоятелства: млада жена, потребител на „Тиндър“, педантично почистено местопрестъпление. Същите ужасяващи рани. Вътрешна информация от разследването достига до медиите и обществеността научава, че следователите буксуват, а из улиците на Осло необезпокоявано броди психопат. Всички погледи са насочени към полицейската управа, а единственият полицай, подготвен за случая, вече не работи за тях. Бившият старши инспектор Хари Хуле е обещал на съпругата си, а и на себе си, че няма да се върне; не и след последната игра на котка и мишка, която бе застрашила живота на най-близките му. Само че нещо в тези убийства обсебва вниманието на Хари, нещо в детайлите, убягнало на колегите му. Сякаш чува „глас на мъж, чието име се опитва да си спомни“. Въпреки обещанието си, въпреки огромните залози, Хари отново се впуска по следите на неуловима сянка от миналото, на чудовището, което се беше изплъзнало.

Жажда на Ю Несбьо

„Започнах работа по романа „Жажда“ през 2015 година. Понеже той е единайсетият в поредицата за инспектор Хари Хуле, вече познавам много добре главния герой. Толкова добре, че е логично човек да си зададе въпроса дали изобщо имам какво още да разкажа за него, дали всъщност той не ми е омръзнал. Дали не продължавам да пиша за този персонаж само защото книга с анонса „роман за инспектор Хуле“ на корицата има големи шансове да стигне до по-многобройна читателска публика? Самият аз често се питам същото. Тези въпроси са важни, защото знам, че в деня, когато напиша нещо, било то дори едно-едничко изречение, по задължение, без желание, това ще е началото на края. Подобно на първия път, когато правиш секс с половинката си по задължение. Според мен все още изпитвам интерес към Хари Хуле именно защото го познавам толкова добре. Неслучайно човек не се отегчава от старите си приятели. Напротив, с годините започва да ги цени още повече“, признава Ю Несбьо.

„Жажда“ започва с един щастлив Хари. Трудно ми беше да пиша за него, защото не съм свикнал да е щастлив. Но докато човекът и щастливо жененият съпруг Хари Хуле си мечтае за безметежна семейна хармония, полицаят и ловецът на убийци усеща първите признаци на работохолизъм. Хармонията в личен план се противопоставя на професионалната страст към преследването на убийци. Дългът на човека Хари към най-близките му влиза в конфликт с дълга на полицая Хари към по-голямата общност, към обществото. По ирония на съдбата именно обществото, групата, в която Хари винаги се е чувствал аутсайдер, излиза победител“…

Ю Несбьо – хамелеонът с много лица

А какво можем да кажем за самия Ю Несбьо?! Не по-малко интругуващ от литературните си герои (любопитно е, че освен криминални романи, той пише и детски книжки, а често се изявява и под псевдоним), норвежецът сякаш е свикнал винаги да е на гребена на вълната, логично, като се има предвид авантюристичния му живот. Като юноша напуска училище, за да стане футболист. Завършва финанси и работи като финансист, а същевременно с това пише песни и е солист на рок групата „Ди Дере“, която в даден момент е абсолютен хит в родината му. Живял е в Тайланд и Австралия, въобще Несбьо не е от хората, които обичат да се задържат на едно място. В личния си живот е изключително прикрит, знае се само, че е разведен и има 17-годишна дъщеря – Селма, която и всъщност го вдъхновява да пише детски романи, когато е седемгодишна.

Ю Несбьо

„Хари Хуле за мен е със сложността на симфония, а Доктор Проктор (героят от детската му поредица) би звучал като джаз, изпълняван от бенд. Това не означа, че писането за деца е лесно. Когато пиша за деца, трябва да направя книгите весели първо на мен и трябва да се забавлявам с историите“, разкрива той. Каквото и да пише, едно отдавна е ясно – оттук насетне Ю Несбьо винаги ще бъде следен под лупа от милионите си почитатели по света. Сред които, признаваме си, сме и ние самите…

Автор: Митко Попов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)