11263713_10153069857933381_1587184072_n

Яна Георгиева – носителката на Европейската купа по синхронно плуване за 2015 година (част II)

20 май 2015

Самата тя за себе си казва следното: „Чувствам се добре между приятелите ми, обичам да ходя на дискотека и да танцувам, да се разхождам край пристанището и морето, приятелките ми да идват в къщи и аз да ходя при тях. Обичам да гледам филми, да чета книги, да се занимавам с кучето ми или просто да седя и да слушам музика. Харесва ми да съм в компанията на хора които имат чувство за хумор и знаят как да се забавляват.“ Днес продължаваме срещата си с Яна Георгиева.

- Кое е най-трудното в синхронното плуване? И кое е най-приятното във вашия спорт?
- Наѝ-трудно за мен е голямата продължителност на тренировките и сработването на характерите в един отбор, в това число и сработването с треньора. Най-хубавото е вътрешното удовлетворение, че в изявите си по време на състезание си се доближил максимално или дори си надскочил най-високото си ниво, че си успял да направиш това, което се е очаквало от теб и си успял да постигнеш това, което ти сам си очаквал от себе си.

- Колежките ви – състезателките по синхронно плуване от останалите държави постоянно коментират колко недостижимо е нивото на рускините, украйнките и испанките в отделните дисциплини. Наистина ли е толкова недостижимо и защо?
- Да, нивото на отбори като Русия изглежда недостижимо. Сятам,че голяма роля играе физическата даденост, възпитанието и спортния дух, и не на последно място хореографиите и избора на музика заедно с рисковите и оргинални елементи в съчетанията на рускините.

11271131_10153069876103381_1463861757_n

- Често се коментира и тренировъчния режим на рускините. 60 тренировъчни часа седмично за тези от националния отбор на Русия и по 30 часа на седмица за едва прохождащите в този спорт 6-годишни момиченца . Това изобщо възможно ли е предвид крехката възраст на състезателките? В Гърция по колко часа на седмица тренирате и остава ли ви време за училище?
- Тренировъчният режим на всеки отбор е свързан с традициите и нивото на дадения спорт според мен. И затова отбори като Русия са на челното място в продължение на десетилетия. Гърция се опитва да копира големите отбори в това отношение и това се дължи на чуждестранните треньори, които работят в страната. Разбира се, някои неща са неусъществими, защото системата на обучение, начина на живот, възпитанието, климата и т.н. са различни. В Гърция училището не помага за развитието на големия спорт,така че състезателите като мен са подложени на голямо напрежение, за да успеят да бъдат и добри ученици. Националният отбор тренира средно около 50 часа на седмица, а един клуб на добро ниво между 3 и 4 часа на ден.

- Бихте ли ми описали един ваш ден от ставането от леглото сутринта до лягането отново в него вечерта?
- Един ден в националния отбор е съвсем различен от един ден в собствения ти град и клуб. Нациналният отбор прави целогодишно подготвителни лагери в Атина, където събира състезателки от цяла Гърция. На тези лагери състезателките живеят в хотел, тренират средно по 6-7 часа и тренировките започват обикновено в 8 сунтринта, но всеки лагер е различен по своему. В дните, в които се провеждат лагерите, голям проблем за нас състезателките се явяват пропуснатите училищни дни. Ние състезателките сме принудени да наваксваме материала с частни уроци, които родителите ни плащат при завръщане от лагерите.

11245237_10153069856578381_174501844_n

- Колко строга е диетата на състезателките по синхронно плуване и какво включва тя? Има ли забранени храни?
- Диетата на състезателките е едно от най- важните неща в този спорт и едно от най-трудните неща за една състезателка. Трябва едновременно да бъдеш лек във водата, да бъдеш силен и да издържаш на продължителните тренировки. Диетата включва предимно зеленчуци и плодове,ядки,риба и пълнозърнести храни,избягват се сладките храни.

- Кои са изобщо забранените удоволствия за един топ спортист? И на кои изкушения вие самата не можете да устоите и понякога си ги позволявате?
- Забранени удоволствия за мен са: прекаляването с храната,късното лягане вечер,екскурзиите с класа и приятели, в момента за това се сещам.

- Какви качества се изискват в синхронното плуване, за да има една състезателка шанса да стигне върха и кои са вашите най-специални и уникални качества, които са запазена марка само за Яна Георгиева?
- Аз вече споменах за многото качествата необходими на една синхронистка от високо ниво. Физически данни са най-важни. Да бъде лека във водата, подвижна с хубави колена и шпиц, да има гъвкавост, да бъде издръжлива, да има чувство за ритъм и музика, да бъде артистична, да не проявява егоизъм, защото тук говорим за отборен спорт. Най-важните и уникални качества според мен обаче са: една състезателка по синхронно плуване да е в състояние да помага на отбора в израстването му, да се сработва с останалите момичета бързо и лесно, да е много упорита, да не я е страх да прави акробатични избутвания във водата и да бъде много артистнична. Към тези неща именно се стремя аз и мисля, че това са и най-ценните ми качества.

- Разкажете ми повече за правилата, за оценяването, за важността на желатина в косите във вашия спорт; За впещатляващото присъствие на състезателките от появата им на стартовата полощадка на ръба на басейна до момента , в които получават своите оценки; За това вие нащо като хора-амфибии ли сте? Колко секунди издържате без въздух под водата и как се изпълняват 30 движения в рамките на 10 секунди? За мен всичко това е малко необяснимо.
- Оценяването според мен не винаги е достатъчно обективно, защото съдиите трябва да имат достатъчно опит и знания, да опресняват уменията и знанията си постоянно. В синхронното плуване много неща трябва да се вземат под внимание при оценяването, като например колко високо излизат състезателките над водата,бързината на движенията, синхрона, артистичността, трудността на елементите и избутванията, колко често се сменят схемите и т.н. Желатина в косите е задължителен иначе косата пречи по време на изпълненията във водата,лицето трябва да се вижда,много е важно да представиш темата на музиката и с лицето си. Това също така се оценява. Колкото и трудно, и тежко да е едно състезание трябва да съумееш да излезеш на платформата и да играеш все едно всичко е много лесно и приятно, в това число и да излезеш от водата с усмивка и да чуеш оценките.Това се постига с опит. При всяко следващо участие малко по малко става все по-лесно. Бързината на движенията се постига с много упоритост и повторения, като целия този процес започва от най-ранна възраст, така че аз не съм разбрала кога точно съм започнала да изпълнявам много и отсечени движения за кратко време.

11272085_10153069875728381_612719686_n

- Усмивките на състезателките по време на изпълнениенаистина ли са толкова важни, колкото ги описват някои състезателки и как се ощенява усмивка?
- Не бих казала,че са само усмивки. По-скоро изразяваш темата на музиката. Важно е каква музика си избрал. Когато музиката е весела, присъства усмивката на лицето. Някои отбори направо правят пантомима по музиката и това се оценява високо. Пресъздаването на чувствата и темата в едно съчетание е нещо като подправките в едно ястие.

- Колко време ви трябва преди изпълнение, за да приведете външния си вид в този вид , в който публиката ви вижда по време на състезанията и кой се грижи за това (състезателките сами или стилисти/гримьори)?
- Приблизително половин час или 45 минути са необходими на една състезателка да подготви външния си вид, но има значение какъв точно ще бъде гримът и колко трудна ще бъде прическата.Всичко това зависи от избора на треньора и от помощта му по време на приготовлението на отбора преди старт. Отборът сам се приготвя, състезателките си помагат една на друга. В повечето случаи треньорът гримира и дава напътствия, за да не се губи време. Участвала съм обаче на турнир във Франция, където имаше професионални гримьори и гримът беше много сполучлив и оригинален.

- Каква е Яна Георгиева извън басейна? Какво обичате да правите? За какво ви остава време?
- Спокойна, разумна, съвсем естествена, обиквовенно момиче на 18 години, усмихната и чувствитена, не много общителна, но достатъчно отворена към света.“ Това е Яна по думите на майка ѝ.

- Имате ли идол в спорта (синхронното плуване) или в живота въобще? Кой е той/тя и защо?
- Идолyt ми в спорта е Вержини Дедие – състезателка на Франция и една от наѝ-добрите в този спорт в продължение на няколко години. Харесва ми артистичността и силата, която излъчва когато играе. В живота идол ми е е мама. Има нещо в нея,което ме кара да искам да съм като нея. Бих искала да се справям с трудностите и работата като нея, да се науча да се боря в живота и да се науча да се изправям след неуспехи.

- Какво е мотото ви?
- Мотото на майка ми е да се усъвършенства и да работи върху слабостите си. Аз още нямам мото,но бих искала да постигна повече със самата себе си. Да не бъда толкова чувствителна в някои моменти, защото това ми проваля работата и забравям за целта.

Яна и Биляна – нейната майка и треньорка са имали много тежки моменти при утвърждаването им като състезател и треньор. Някои родители са били негативно настроени към тях поради това, че Яна носи българско име и „взима мястото на гръцките състезателки“, но федерацията и треньорите изцяло я подкрепят. Биляна Кондова освен Яна има и други свои състезателки в националния отбор. Тя често пъти е ходила и е помагала на ръководителите на националния отбор и нейни хореографии са се използвали при поставянето на съчетанията на отбора на Гърция за международни състезания. Клубът на Биляна за 15-те години, откакто тя работи там, се е наредил сред най-добрите и успешни отбори в Гърция. Разделяме се с Яна Георгиева с пожелание за още много титли и най-вече здраве и вдъхновение, за да може дълги години да продължи да прави това, което най-много обича, а именно да танцува във водата.

Фани Богданова – кореспондент на In life в Холандия

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)