81

10 избрани цитата от Димитър Димов

25 юни 2018

Българският писател Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч, а детството му минава в бащината къща в Дупница. Сред българската класика се нареждат романите му „Тютюн”, „Осъдени души” и „Поручик Бенц”.

От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели. Димитър Димов е автор и на над 20 научноизследователски труда.

Димитър Димов (1909-1966)

Димитър Димов (1909-1966)

Денят, в който е роден преди 109 години, е хубав повод да си спомним някои негови цитати.

„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” – „Тютюн”

„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.” -  „Тютюн”

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.” – „Осъдени души”

„Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” – „Поручик Бенц”

„С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.” – „Тютюн”

„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” – „Тютюн”

„Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.” – „Поручик Бенц”

„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…” – „Тютюн”

„Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.” – „Тютюн”

„И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света – лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко.” – „Осъдени души”

 

публикацията подготви: Силвия Аризанова
снимка: Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във филма „Тютюн” (1961)/impressio.dir.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)