duras

10 любими цитата от Маргьорит Дюрас

04 април 2018

Маргьорит Дюрас (Маргьорит Жермен Мари Донадийо), родена на 4 април 1914 година, е френска писателка, драматург, киносценарист („Хирошима, моя любов“, „Индийска песен“) и режисьор. Тя се ражда в Сайгон, Индокитай в семейството на френски емигранти, а за пръв път стъпва в Париж, когато е на 18 години. Учи математика, право и политология, но още от млада се насочва към писателската работа. Смятана за представителка на течението на т.нар. „нов роман“ (nouveau roman) в литературата, Дюрас има твърде индивидуален почерк. Едно от най-силните си произведения – автобиографичният роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст. За тази си книга тя печели наградата „Гонкур“. Други нейни произведения са: „Цели дни по дърветата“ „Десет и половина вечерта едно лято“, „Вицеконсулът“, „С отворени очи“, „Сини очи, черни коси“, „Писането“. Маргьорит Дюрас умира от рак на гърлото на 3-ти март 1996 година на 82 г., погребана е в гробището в Монпарнас.

„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнадесет години вече беше твърде късно. Между осемнадесет и двадесет и пет години лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнадесет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди. Вместо да се ужася, наблюдавах как се извършва състаряването на лицето ми с интереса, който изпитваме, като следим как се развива действието в някой роман.“
„Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това.“
„Историята на моя живот не съществува… В него няма център. Няма път, няма водеща нишка. Има обширни места, където уж е имало някой, но не е вярно, нямаше никой…“
„Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпо струващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят.“
„Няма благодаря от никого. Не казваме никога благодаря за хубавата вечеря, нито добър ден, нито довиждане, нито как сте, не си казваме никога нищо.“
„Човек може да гледа, но за да вижда, той трябва да се научи.“
„Нашата голяма грешка е да се опитваме да извлечем от всеки човек добродетели, които той не притежава, а да пренебрегваме развиването на тези, които има.“
„Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха.“
„Не умее да изразява чувствата си освен в подигравателна форма. Установявам, че няма сили да ме обича против волята на баща си, да ме вземе, да ме отведе. Плаче често, тъй като не намира сили да обича отвъд страха. Неговият героизъм, това съм аз, раболепието му, това са парите на баща му.“
„Алкохолът кара самотата да отеква и накрая започваш да я предпочиташ пред всичко друго… Да живееш с алкохола, е все едно да живееш със смъртта до себе си.“

снимка: theseventhart.org

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)