100 години от рождението на легендата на шансона – Едит Пиаф

19 декември 2015

На 19 декември Франция чества 100-годишнината от рождението на певицата Едит Пиаф, легендата на шансона.

Служба в нейна памет бе отслужена днес в църквата „Свети Йоан Кръстител“ в парижкия квартал Белвил, където е родена звездата.

Рожденото име на Едит Пиаф е Едит Джована Гасион. Тя е изявена представителка на френския шансон и една от най-великите певици на Франция. В песните й често се долавя тъга, която се допълва и от израза на лицето й, когато пее. Прозвището Пиаф пък получава от думата за врабче (piaf), която се използва в Париж и околностите му по това време. Причината е нейният мощен и характерен глас и в същото време дребна фигура и ръст. Тя е майстор на баладата. Нейната музика е отражение на трагичния й живот. Най-известните й песни са „La vie en rose“ (1946), „Milord“ (1959), „Non, je ne regrette rien“ (1960). Животът на Едит е изпълнен с контрасти и странности — световна слава, лични нещастия, малка и крехка фигура, но мощен и характерен глас.

Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.

Нека днес си спомним за една от най-великите певици на Франция чрез думите й:

„Аз не пея за всички — аз пея за всеки.“

„Умирам от любов по петстотин пъти на вечер.“

„Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар.“

„Що се отнася до мен, любовта означава борба, дебели лъжи и няколко шамара.“

„Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на земята.“

„Искам да накарам хората да плачат, дори когато не разбират думите ми.“

„Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.“