Йордан Капсамунов

110 години от рождението на старозагорския кмет Йордан Капсамунов

05 януари 2018

В началото на новата 2018 г. Държавен архив – Стара Загора представя фотодокументална изложба, посветена на 110 години от рождението на старозагорския кмет Йордан Капсамунов – „Спомен за кмета”.

Йордан Капсамунов става синоним на инициативност и предприемчивост. Той прави успешен опит за прекратяването на бюрократичното администриране и канцеларски формализъм, на практика показъл това, какъв трябва да бъде истинския кмет – стопанин на града си, съобщават от ДА – Стара Загора

Стореното от кмета Капсамунов е видно и днес, а неговото верою по време на административната му работа е:

„Ако не работиш, ще те хулят. Ако работиш – пак ще те хулят. Затова най-хубаво, работи според разбиранията и най-добрите си възможности. Аз постъпих така и не съжалявам.”

Подробната информация за дейността на старозагорския кмет Йордан Капсамунов дължим на Държавен архив – Стара Загора.

Йордан Капсамунов е роден в с. Цар Аспарух ( дн. Хан Аспарухово) на 30.12.1907 г. Основното си образование получава в родното си село, а по-късно учи и в Народното основно училище в с. Оряховица. Образованието си продължава в Старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов” в периода 1923-1926 г., а по-късно завършва Казанлъшкото педагогическо училище (1926-1928 г.). В продължение на една година, до 1929 г., учителства в родното си село. Висшето си образование завършва в Зъболекарското училище в Цариград. Там е от 1933 г. до 1937 г. По време на следването си се жени за старозагорката Златка Попангелова.

От есента на 1948 г. е председател на ОК на ОНС до края на юли 1950 г. Неговия организационен опит е оценен, както и познанията му по турски език и е назначен за Генерален консул на България в Истанбул в периода 1950-1952 г. След завръщането си от дипломатическата работа се установява в Стара Загора за постоянно.

Кмет на града в три мандата, в продължение на цяло десетилетие: 23.12.1952 – 12.02.1956 г., 22.02.1956 – 05.04.1959 г., 05. 1959 – 07.03.1962 г.

Капсамунов е деен и амбициозен. Работи от сърце и се стреми да вникне в нуждите на хората. През 1953 г. се пристъпва към изграждането на нов градоустройствен план. Първият голям проблем, който Йордан Капсамунов разрешава е недостига на питейна вода. Новият водопровод е пуснат през м. декември 1955 г.

Кметът развива изключително благотворна дейност по отношение на безработицата. Изградени са АТЗ, ЗОТ „Светлина”, „Наталия”, „Текстилни влакна”, „Родопа”, „Червено знаме”, „Прогрес”, Хлебозавода, заработва отнаво Бирената фабрика в града. Йордан Капсамунов поставя и началото на модерното кооперативно жилищно строителство. Започва мащабно строителство на ведомствени и заводски жилищни сгради, като така активно се доприна за разрешаване на жилищния проблем. Построен е първият 7 ет. жилищен блок в града (руския блок), за съветските специалисти работещи по изграждането на АТЗ. В центърът на града се издига и първият блок за нуждите на военнослужещите.

Добри резултати се постигат в спортното строителство. Изградени са спортни площадки в кварталите, започва строеж на хиподрума, колодрумът се бетонира, като там се строи трибуна и съблекалня. През 1955 г. започва строежът на градския стадион в подножието на Аязмото и на стадион „Локомотив” под Бирена фабрика. На Аязмото с активното съдействие на туристическото дружество е изградена Хижата на БТС и е открит зоопарк (1957 г.). На върха на парка се изгражда и друг ресторант, в който се оформя изба под формата на пещера. По негово време се прави и символът на парк Аязмото – „Шадраванът с жабките”.

Значителни сили през трите мандата са вложени в обновяване базата на културните институции. През 1955-1956 г. се построяват Лятното кино и Летният театър на Аязмото. Ремонтирани са читалищата „Климент Охридски“ и „Съгласие“, надстроено е читалище „Родина“. Започва ремонт и на театъра. Сградата на бившето еврейско училище е преустроена и на 3 април 1955 г. там е открита Окръжната библиотека. По проект на кмета, голям ценител на оперното изкуство, е изработен проект за оперна сграда с 800 места, в стила на миланската „Ла Скала”. Открита е къща-музей „Гео Милев“ (1953), картинната галерия (1960), нова експозиция на Историческия музей (1959). На 26 февруари 1961 г. е открита първата в България народна астрономическа обсерватория, като на 22 май 1961 г. по решение на Президиума на Народното събрание тя получава името „Юрий Гагарин”. Важна част от дейността му като кмет са благоустройството и подобряването на съществуващата улична мрежа, както и изграждането на нови паркове и градини. В края на 50-те години е завършен хотел „Верея” – един от символите на града. Изградена е телевизионната кула От 1954 г. заработва и аерогара Стара Загора с вътрешни полети до София. През 1956 г. е открит Кооперативния пазар. За времето от 1956-1959 г. около града са залесени повече от 2000 декара голи площи, които днес са гори и освежават въздуха на града.

По идея на кмета е изработен първият герб на Стара Загора от художника Димитър Караджов. Приет е правилник за връчването на званието „Почетен гражданин на Стара Загора”, с което самият Капсамунов е удостоен през 1986 г.
Носител на високи държавни и правителствени награди, сред които орден „Георги Димитров”, орден „Народна Република България” – първа, втора и трета степен , орден „9-ти септември” – първа, втора и трета степен и др. На негово име е кръстен едноименния парк в южната част на града над Станционната градина.
Умира на 27 окт. 1991 г. след тежък инсулт и неоправдано забавяне на квалифицирана медицинска помощ.

От Архива съобщават, че снимките и документите в изложбата са от Ф. 1787 Семеен фонд Капсамунови, Йордан, Златка и Христина.

 Изложбата може да бъде посетена до 15 януари 2018 г. в читалнята на Архива.

Публикацията подготви Силвия Аризанова

Снимка: Детайл от плаката на събитието / ДА – Стара Загора

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)