118 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери

29 юни 2018

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско, благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Морицтой открива другата голяма страст на живота си — авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха.

При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания. След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт.

При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности — назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си. Загива само на 44 години, което придава леко зловещ биографичен детайл към историята му, тъй като кацнал на върха на малката си планета, Малкия принц наблюдава как слънцето залязва също… точно 44 пъти. Части от самолета са намерени години по-късно, а рибар близо до Марсилия хванал сребърната гривна на Екзюпери в мрежата си, на която се чете името на автора, както и това на жена му.

Въпреки че Антоан дьо Сент Екзюпери е написал една-единствена детска книжка в живота си, той е сред най-обичаните автори на всички времена. „Малкият принц“ е от онези редки скъпоценни камъни, криещи в себе си философия за пораснали.

През април 1943 г., малко след като книгата излиза на пазара, 43-годишният Екзюпери дава в кафяв хартиен плик ръкописите и рисунките си на приятелката си Силвия Хамилтън, с думите: 

„БИХ ИСКАЛ ДА ТИ ДАМ НЕЩО ПРЕКРАСНО. НО ТОВА Е ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ.“

Книгата „Малкият принц“ е публикувана в родната му Франция чак две години след смъртта му. Дори в Америка не придобива особен успех първоначално, като остава в списъка с бестселъри на New York Times едва две седмици в сравнение с двадесет седмици за книгата му с мемоари „Вятър, пясък и звезди“. Може би е така, защото „Малкият принц“ заема този странен неопределим жанр между детска история и философска приказка за възрастни. И все пак точно в това е вечната магия на книгата. Днес тя е преведена на повече от 260 езика и диалекта, което свидетелства за това.

През 1968 г. библиотека в Ню Йорк се сдобива с оригиналните му ръкописи и рисунки. Ръкописът съдържа 30 000 думи, което е почти двойно на текста в публикуваната книга, както и малко известните негови оригинални акварели. Всъщност това, което прави Сент Екзюпери такъв художник на въображението, е, че той се класира сред онези редки писатели, които пишат и сами илюстрират собствените си произведения (други такива са творци като Морис Сендак, Толкин и Майра Калман).

Това, което прави тези рисунки уникални, е, че всички заедно предават един от най-запомнящите се цитати на Сент Екзюпери „Същественото е невидимо за очите“. Той е имал доста странни навици и съмнителен режим на съня: пише добре нощем и няма скрупули да се обажда на приятел в два часа през нощта, за да му прочете пасаж от книгата си на глас. Носи чаша кафе или чай със себе си по всяко време и почти винаги захапал цигара. Не е изненадващо, че това се е превърнало в trademark на работата му, което личи и в петното от кафе на тази оригинална страница от „Малкият принц“.

Оригинални цветни илюстрации на Сент Екзюпери са включени в специален пакет по повод 70-ата годишнина от рождението на автора и можете да ги намерите в Амазон.

снимки: redd.it