15 декември – Международен ден на чая

15 декември 2014

От 2005 година насам, редица държави, производителки на чай, измежду които Бангладеш, Непал, Индонезия, Виетнам, Кения, Малави, Малайзия, Уганда, Индия и Танзания, отбелязват Международния ден на чая. Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Изборът на датата не е случаен – на нея е приета световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия.
Според легендите чаят е открит от втория владетел на Поднебесната империя Шен Нунг през 2 737 г. пр. н. е. Той случайно изпуснал няколко листенца на чаения храст в чаша с гореща вода. Класическата технология изисква листа на растението Camellia sinensis, което вирее в тропичните и субтропичните райони, да се попарят в гореща вода. Според спецификите на климата сортовете на растението, времето за бране и вкусовите предпочитания на хората в различните краища на света, през хилядолетията са се обособили шест вида чай: бял, жълт, зелен, улун (червен), черен и пуар, като всеки следващ е с по-висока степен на ферментация от предишния.
Наименованието на чая в почти всички световни езици произлиза от китайски, като на някои места (например България) е заимствано от северните му диалекти, където думата се произнася „ча“, а на други (например Англия) – от южните, където произношението е „те“.
Първоначално чаят се използва като лечебна напитка, без да се отдава особено значение на вкусовите му качества. Днес той се консумира по различен начин в различните краища на света.

Ето и още няколко любопитни факти за чая:
Чаша черен чай, съдържа половината количество кофеин, което се съдържа в чаша кафе.
Добавянето на мляко към чая, всъщност го прави по-силен.
Чаят е втората по-популярност напитка в света, след водата.
Всеки ден, средно 2 милиарда жители на Земята пият чай.
Чаената торбичка е била изобретена в началото на 20-ти век, по случайност.
Всеки англичанин консумира над 4 килограма чай годишно.
Една трета от световния добив на чай се добива в Индия.
Основния конкурент на Индия в производството на чай е Шри Ланка.
Обучението за извършване на традиционната, японска, чаена церемония продължава три години.
Интересни и екзотични „рецепти“ за приготвяне на чай
В Шри Ланка на почит е ароматизираният чай. Основните вкусове, които допадат на жителите на островната страна, са ягода, манго, вишна и шоколад.
В Индия пък напитката се смесва с мляко преди консумация. Към нея се добавят много подправки (канела, карамфил, джинджифил), което е типично за индийската кухня като цяло.

Прочутата чаена церемония, която е характерна за Япония, представлява изключително сложен ритуал, който бил задължителен за всички момичета в миналото. Обучението продължавало цели три години, а с овладяването на тънкостите девойките получавали и степени на съвършенство.
На всички ни е познат и традиционният самовар, който е задължителна част от интериора на всяко руско домакинство. В северната страна чаят се консумира с мед, захар или плодово сладко.
Значително по-нетрадиционни за нашия вкус са способите за приготвянето на чай в изолираните райони на Азия. В Мианма например листата на чая се използват не само за варене на напитка, а и за основна съставка на салата.
В Тибет местните народности смесват чая с мляко от як и му прибавят масло, сол и запържено брашно, за да получат хранителна напитка с висока енергийност. Монголците също използват чая за основа на специфично местно ястие, като го сместват с ориз, пелмени, месо и овча мазннина.
Може би най-добре позната по нашите географски ширини е традицията на английския следобеден чай. Тя била въведена по времето на кралица Виктория (1750 – 1803) от придворната дама Ан Станхоуп, която започнала да изисква слугите ѝ да сервират чай с лека закуска.
Хартиените пакетчета, в които се разпространява чаят днес, са дело на американския търговец Томас Съливан. През 1904 година той започнал да предлага мострите в подобна опаковка, за да избегне високата цена на металните кутии.

снимка: wikimedia.org