11713593_10204610644327383_499925955_n-880x594

169 години от рождението на Иван Вазов се навършват днес

09 юли 2019

Днес се навършват 169 години от рождението на Иван Вазов. Патриархът на българската литература завинаги остава в историята с творбите си ,,Под игото“, ,,Дядо Йоцо гледа“, ,,Българският език“, ,,Епопея на забравените“ и много други.От 11:00 ч. пред паметника на писателя в градинката на столичния храм „Света София“, Националният литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в столицата организират възпоменателно честване.
Сред поканените са родствениците на писателя – Григорий Вазов и Анна Николов; Мариус Донкин, директорът на Народния театър, чийто патрон е народният поет, учители от Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов”; представители на Културното ведомство и на Столичната община.

pix

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, в семейството на Съба и Минчо Вазови. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния – при чичо си.

Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги“.

Вижте още: Седем мисли от Иван Вазов за седмицата

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“.

През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)