photo-1496483648148-47c686dc86a8

17 пролетни истории, които ще ви напълнят душата (част 1)

09 март 2018

Колкото и „Оскари“ да бъдат връчвани на холивудските сценаристи, най-добрият разказвач си остава самият живот. Той с небрежна ръка пренарежда съдби, прибавя чудеса и случайности, а на нас ни остава само да възкликнем: какво ли не се случва на този свят!

  • Моята сестра не можеше да ходи след тежка автокатастрофа. Мина много време. Раните зарастнаха, рехабилитацията мина, а тя така и не успяваше да проходи. Лекарите казваха, че макар да няма видима причина, такива неща се случват и понякога е нужен някакъв тласък. Един ден се разхождахме в парка, снегът се топеше, навсякъде имаше локви. Край нас профуча с голяма скорост един колоездач и изпръска качествено сестра ми с кал. В паниката си аз почнах да вадя салфетки, опитах се да я успокоя, а тя ме избута, стана от инвалидната количка, и извика една блага ругатня след грубия велосипедист. Докато се освестим какво се случва, сестра ми пада в същата изпръскала я локва и започна да се хили със заразителен смях. Благодаря ти момче, отличен тласък!

 

  • Току що шофьорът на нашия тролейбус спря возилото си по средата на пътя и побягна към друг тролейбус, за да целуне своята жена, също шьофьор. А вие момчета, продължавайте да си измисляте оправдания, че нямате време за своето момиче.

 

  • Когато имам лошо настроение и съм до гуша зарита с проблеми, аз отивам до случаен човек на улицата, за да му кажа нещо хубаво. Например комплимент за външния вид, за прическа, за цвят на косата или за книга, ако човекът чете нещо. Харесва ми да наблюдавам как хората първоначално изпадат в ступор, а после се усмихват и благодарят.

 

  • Вървя ядосана потопена в тъжните си мисли и минавам край сграда, която ремонтират. Спира ме работник и ме пита: „Извинете, не бихте ли ми направили услуга?“ Аз питам : „Каква?“, а той ми обяснява: „Колекционирам красиви усмивки. Дали не бихте могла да ми подарите една.“ Аз разбира се се усмихвам щастливо, а той ми казва: „Много благодаря!“ На което аз отвърнах : „Аз ви благодаря!“ Колко малко му трябва на човек, за да се почувства щастлив!

 

  • Най- малкият ми син ми подари за рожденния ден малко огледалце, но на самото стъкло той залепил своя рисунка. На рисунката – слънце. Обяснявайки ми смисъла на подаръка той ми каза: «Твоето лице може и да е друго, но ние те виждаме именно така„.

Източник: laiso.ru

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)