maxresdefault

200 години от рождението на Михаил Лермонтов

15 октомври 2014

Днес е важен ден за световната литература- отбелязваме точно двеста години от рождението на Михаил Лермонтов. Той не доживява до 27 години, но те са напълно достатъчни, за да промени литературата завинаги.

Михаил Юриевич Лермонтов е поет, писател и художник, считан за един от най-великите руски поети и един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Пушкин и Тютчев. Той се смята също за основоположник на традицията на руския психологически роман. Влиянието му в руската литература се чувства и днес, не само в поезията, но и в прозата. 

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство отТулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на царМихаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава заСанкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Автор на лирика, на поемите „Хаджи Абрек” (1834), „Демон” (1839), „Мцири” (1839) и др., драмите „Испанци” (1830), „Хора и страсти” (1830), „Странен човек” (1831), „Маскарад” (1836) „Двама братя” (1836), романа „Герой на нашето време” (1840, 1841) – първия психологически роман в руската литература, „Стихотворения” (октомври 1840), който е единственият поетичен сборник на Лермонтов приживе.

200 години името на Лермонтов предизвиква вдъхновение, преклонение и възхита. Да си припомним живота и делото му – отново – с призателност и обич!

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)