3 в 1: „дришльо“, „кошче“ и … смърт!

20 април 2020

На най-светлият християнски празник Възкресение Христово дойде и една ужасна новина. В трагична катастрофа загина обичания, интересен и винаги усмихнат телевизионен журналист Милен Цветков. Всъщност, това не е катастрофа. Това, за огромно съжаление, е едно публично убийство – демонстрация на това как един 22 годишен младеж, с мощното си возило, напушен не само с трева, ами и амфетамин, при пълно погазване на елементарните правила на живота -  уби Милен.

ЪпсурД! Да, ама не! И си спомняме за въпросите на Милен от една много популярна рап песен именно на групата ЪпсурТ. Каква ирония на съдбата…

Милен: – Ти какъв беше, когато нямаше нищо?
– Нормален софийски дришльо!
Милен: – А още пушиш ли кошче?
- Питай ме некое друго въпросче…

Какво друго въпросче да питаме? „Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има много МаТриал“. В никой случай не хейтваме парчето – то е много сериозно в посланията си и в никой случай не го омаловажаваме! Тъкмо обратното!  Рап музиката не е произведена в България. Появата и съществуването на този музикален стил не е случайна – музиката винаги е била и ще остане уникално изказно средство. Но този музикален стил, с вулгарните си текстове и „псевдобунтарско“ поведение е разрез, дисекция на обществото, в което живеем. Навсякъде по света. Тази субкултура, която протестира на улицата, която псува и тегли майната на всичко стойностно, тази самовлюбеност и тотален игнор от обществените правила, самонадеяност, дрога… Да не си кривим душата – ние хората допуснахме това да се случи. Не ли?

Защото семейството не е това, което беше, защото има „примоция“ в обучението – „200 марки и едно прасе!“, защото възпитанието на децата е оставено на произвола на … улицата. А тя винаги е имала деградивното си влияние. Забравихме всички ние какви примери и модели на поведение да даваме на децата си, какво е това „първите 7 години“ и как ги възпитаваме. А после, когато преживяваме горчивите последствия на това – какво искаме? Кой ни е виновен?

Да, Милен, уви – софийския дришльо го има! Не само софийския – много са и навсякъде. И да! Още пушат кошче, но ти вече не можеш да им зададеш „някое друго въпросче“… Сам го усети, уви! И заплати с живота си за това. Няма защо да се кахърим и да обвиняваме някой друг,  че изобщо го има това общество, което позволява да съществуват „нормалните дришльовци“ . Ние сами сме си виновни за всичко това! Защото преоритетите и ценностите в живота ни са парите, алчността, потребителското мислене, властта, арогантността, липсата на елементарно уважение към другия… В култ са „мацки с цайси – 500 марки“, „мацки с джанти деветнаЙски“, „гюбеци всеки ден!, нов стил – „ХИГИЕНА – НУЛЕВА…!
“ Ако не верваш – ЕЛА МЕ РИТНИ!

Забравихме за любовта, за уважението към другия, за доброто, изродихме се! Стойностните хора станаха за подигравка, успелия с таланта и труда си във все едно каква област  е поруган и хулен. Музеите – празни, чалга кръчмите – претъпкани. И още, и още…

Нима Бог случайно ни изпрати и тази пандемия коронавирус? В която отново сме разделени, в която сякаш не успяваме да си научим уроците. Време за пренареждане и преосмисляне на ценностите, но…
„Беше ми много приятно!“ / с много кавички и сарказъм!/. До следващата ПРИМОЦИЯ на съсипаните ни ценности!

/Уточнение: Песента е от 2005 година. Някаква промяна за 15 години?/

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)