IMGP3337

40 години град Земен – „Да пребъдеш гордо във времето“

09 август 2014

ЗЕМЕН – МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ. Днес малкото градче от Пернишка област празнува своя 40 годишен юбилей от обявяването му за град. Ето и малко от историята на уникалния град Земен:

P1040184

ВЪЗНИКВАНЕ И ПЪРВИ СЕЛИЩА
Оскъдни са историческите данни и археологически находки за това кога за първи път са заселени земенските земи. През втората половина на II хилядолетие преди Христа в земите на средното течение на р.Струма се заселили траки от племената пеони, агриани и дентелети. В земеделските земи се е заселило тракийското племе леи през V в пр.н.е. и се е задържало до идването на Римляните. Около 429г. преди Христа леите са били подчинени на одриския цар Ситалк /440-424г. преди Христа/.Доказателстви за присъствието на тракийски племена в Земенско са находки от монети, оброчни плочки на тракийски конници, накити и останки от керамика/надгровни мраморни плочи/ на дъщеряна на тракийския военачалник Мукатралис, оброчна плоча с изображение на тракийската богиня Бендида, антична статуя с образа на божеството Митра и др. До 45-та година от н.е. земенските земи са влизали в пределите на тракийската селищна система Дентелатика.

След падането на Тракия под Римска власт земенските земи влизат в пределите на големия градски център Пауталия/днешен Кюстендил/. В късната античност /II – IV век след Христа/, Римляните създават селищна система в пределите на днешния земенски край. Занимавали са се със земеделие, винарство и злато. Голям е броя на римските крепости, съградени на трудно достъпни места. Намерени са останки в римските градища – делви, водопроводи, римски монети/на император Юстиниан/ и плочки, посветени на римски божества. Не са открити писмени сведения за римските селища. В земенския край са живели славяни от племето стримонции /струмци/. В карта на Велбъждска област от Средновековието е означено на територията на гр.Земен селището Белово.

NEEEEEEEEW 499
ЗЕМЛЪНГРАД – ТВЪРДИНА НА НЕСЛОМИМИЯ БЪЛГАРСКИ ДУХ
Векове българският народ е водил чутовна борба за да я има днес България. През средните векове във Струмския пролом, в преддверието на Велбъжд се е издигала крепостта Землънград. За първи път за нея говори проф. Константин Иречек в „Пътуване по България”. В резултат на задълбочените изследвания в областта на българската и балканската история, известният чешки учен дава ценни сведения за старините в българските земи. Като описва по неповторим начин хубостите на Земенския пролом, Иречек разказва за интересни исторически събития, станали по тези земи.:„… Тук се отвори великолепен скалист амфитеатър – пише Иречек,- по чиито склонове пак не липсваха многобройни малки пещери. От десния бряг излиза към югоизток дълъг каменист издатък и накрая му, около 100м. над повърхността на Струма, се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват му Земенско кале, целият този непроходим край в теснините на Струма от Белово до Ръждавица се нарича от населението Земен. Това е Землънград, по-често споменаван в южнославянските паметници от XII-XIV век. На запад крепостната стена се спуща много стръмно към реката…”/Пътуване по България, К.Иречек/.

ZEMEN 434
Въз основа на оскъдни исторически източници все пак са ясни някои моменти от възникването и развитието на Землънград. През Втората половина на Х век Българската държава е била под непрестанната угроза от нападения от страна на силната Византия, чиито аспирации са били известни на българските владетели. Централната власт на българската държава е била силно отслабнала. Малки са били гаранциите за защитата на земите на местните феодали. Това породило необходимостта всеки феодал сам да мисли и взема отбранителни мерки за защита на своите владения. Тогава възникват в югозападна България около 35 крепости, между които е и Землънград. През 991 г. Византийският император Василий II предприел едно от поредните си настъпления срещу България. В продължение на четири години воювал срещу българите и разрушил много от крепостите в югозападна България. С безпримерен героизъм отстоявали българската твърд Кракра Пернишки и Земенският владетел. Само върху техните 2 крепости не стъпил вражеския крак. При встъпването на цар Самуил на престола, Землънград е бил в разцвета си.През лятото на 1004г. Василий отново обсадил крепостите Кракра и Землънград, но не успял да ги покори. Оттеглил се безславно. Едва по-късно успява. Земенската крепост, която била прочута с богатствата си, но нямала стратегическо значение. Населението на града се занимавало със златарство, като е промивало златоносните пясъци на реките Драговищица и Струма. Крепостните стени са били издигнати върху непристъпни скали и затваряли града, за да запазят живота и богатствата на местните жители. Сред ожесточени сражения през 1018г. Землънград е разрушен до основи заради дългата и голяма съпротива. През лятото на 1195г. български войски под командването на цар Асен освободили градовете по струмското течение. След освобождаването на България от византийско владичество Землънград отново заживял свободно и започнал съзиждане на крепостите си. В продължение на един век градът получил голям разцвет.

През 1330 българският цар Михаил Шишман е тръгнал с 12000 – дна войска да защити Велбъждката област и Землънград от сръбско нападение. На 28 юли 1330 г. станала голяма битка между българската войска и войските на сръбския крал Стефан Урош III. Сърбите нарушили сключеното временно примирие и ненадейно нападнали българския стан. В битката е ранен цар Михаил Шишман. Той е пленен и закаран в ср. Стан, където починал.
По-късно градът е водил смела борба с отоманските завоеватели. През 1385г. е разрушен напълно. Така изчезнал един древен български град. През вековете е останала само една махала в земенския пролом – Земенската, която просъществувала през мрачните години на турското владичество до днес. Новият град Земен е наследник на изчезналия Землънград.

1898241_588744737876182_1820757768_n
СЕЛО БЕЛОВО, старото име…
Ценен източник за историята на Земен е грамотата на цар Иван Александър от 1347г., в която има данни за селището Белово. Местната църква „Св. Йоан Богослов” става известна по-късно като Земенската църква. Белово се смята за потомък на Землънград. За първи път в исторически документ името му се споменава в списъка на владенията на Бейлер Бей. Владишките списъци на Кюстендилска епархия от втората половина на XVII век е записано и името на с.Белово. Името идва от известните „беловски къщи”, белосвани с вар. Главен поминък на беловчани е добиването на негасена вар в местните варници, скотовъдство и овощарство. Беловчани са известни и като добри дюлгери, които ходели на гурбет във Влашко и Гърция. В земенските земи закрила са намирали Хайдут Иво, Домшу, Миленко, Ильо Войвода и др. Село Белово активно участва в подготовката на Априлското въстание през 1876г. В Руско-турската освободителна война участват няколко опълченци от с.Белово. Виден общественик от с.Белово е бил Емануил Искренов. Първия беловски общински кмет е Захарин Велчев.

3_1

ВЪЗХОДЪТ НА ЗЕМЕН СЛЕД ПРОКАРВАНЕТО НА ЖП ЛИНИЯТА СОФИЯ-ЗЕМЕН-КЮСТЕНДИЛ
Преломен момент в историята на Земен е построяването на жп гара. Държавната комисия първоначално определя с.Жабляно за гара, но местните чорбаджии не преотстъпили имоти за терен за гарата. Видните беловчани – Симеон Арнаудов, свещеник Янаки Митов и Йордан Димитров, като научили за това, предложили на комисията жп гарата да бъде в с.Белово, като предоставят необходимата площ за строежа. Предложението е прието.
Този обществен акт се оказва съдбовен за бъдещото развитие на селото и изграждането му като център на Краище. Строителството на жп линията в участъка Земен ръководи италианския инженер Клинка, на чието име днес е кръстен централния площад на града.

DSC04873
Малката Земенска котловина, прекосена от виещата се жп линия е оживена и от първата сграда – станция Земен. Открива се в деня на Св.Пантелеймон – 9 август 1909г. На многолюдното тържество се стичат всички беловчани, гости от всички села на краище и от София, Радомир, Кюстендил и Перник. На тържеството присъстват видни държавници, културни дейци, висши военни и др. От тогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле”. Гарата е именувана Земен , на името на Землънград, а селото запазва името си Белово до 1925г.

През 1974г. Земен е обявен за град с Указ 1942 на МС от 04.09.1974г. Следващите години са години на мащабно градско строителство. Изграждат се нова училищна сграда на ЕСПУ, градска поликлиника, младежки дом, нова товарна гара , спортен стадион, стопанска банка, пътен надлез над р.Струма и над жп линията. Асфалтиран е пътят до Земенския манастир. Благоустроени са и новите квартали на града. Извършена е пълна телефоницазия. В промишлеността, селското стопанство и комуналната дейност работят над 600 души. Земен е напълно водоснабден. На мястото на земенската котловина възникват три нови квартала. Над 500 двуетажни къщи и вилни сгради са построени от двете страни на главната улица, водеща към Земенския манастир и други райони и посоки.

P1110053

Земен е уникална туристическа дестинация, защото градът е потънал в зеленина пролет и лете. Климатът е мек и здравословен. От Риша и Земенската планина през лятото се стеле прохлада.

Днес Земен е красив малък град с изящни двуетажни сгради и вили, естетично подредени с благоустроени дворове. Земенчани са хора с богата душевност с присъщо трудолюбие и родолюбие.
Уважават традициите и народните обичаи.

IMG_3886

ЗЕМЕНСКИЯТ МАНАСТИР С ЦЪРКВАТА СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ
Земен притежава още една изключителна ценност – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”. Земенския манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра.

С голямо майсторство и изящност са изписани стенописите на църквата. Дълго може да се разказва за интересните интерпретации на прочутите библейски сцени в стенописите на манастира, за редица уникални мотиви от живота и битието на хората, за автентичността и развитието на вярата, но е по-добре да бъдат видени на живо. Днес комплексът включва две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително.Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей на 5 март 1966г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а църквата за Национален музей. Той е обявен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

IMGP3297

КМЕТОВЕТЕ…
Важно място в развитието на Земен имат кметовете на общината, записани в последователен ред:
Капитан Иван Халачев от 1934г., Светослав Лазаров, Серги Захариев, Михаил Попов, Йордан Земенски, Симеон Делийски, Волга Филипова,Серги Божилов, Панайот Томанов, Димитър Минов, Михаил Димов, Георги Станков,Петър Митин,Димитър Михайлов,Илия Богев,Стоичко Добренов,Димитър Василков, Димитър Василков, Димитър Ананиев, Милчо Стойнев,Емануил Григоров. Настоящ кмет на Земен за четвърти мандат е Димитър Сотиров.

10151423_608150299268959_1642154147_n

ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ
Първият почетен гражданин на Земен е Димитър Томов – директор на Университетското издателство „Св.Климент Охридски”. Той има голям принос за това, Земенския манастир и града да станат известни в Европа и света чрез множество издадени албуми, фотоси от стенописите и резюмета на български и чужди езици;
Димитър Делийски – изтъкнат земенски художник, последовател на самобитния художник, изписал Земенския манастир и творилия в района Владимир Димитров-Майстора. Признат е за майстор на пейзажа, претворил красивите места на Земен в картините си от акварел, пастел и масло;
Юлиана Томова – изтъкната журналистка, виден публицист, собственик на издателска къща и на списанието „Български дипломатически преглед“, което се издава на български, руски и английски език. Тя получава признание за богата си книжовна дейност и издателство в областта на българската история и култура и особено на родния й град Земен сред родни и дипломатически среди, за вписването на Земен в световното културно-историческо наследство;
Васил Николов – съсобственик и създател на една от най-значимите и проспериращи частни икономически формации след промените от 1989г., която и до днес осигурява работа и поминък на редица семейства от общината;
Весела Барбукова – бизнес дама, с най-значима дарителска дейност за родния си град, за Общината, за Земенската гимназия и за социално-слабите хора от гр. Земен. Тя е съинициатор и основен спонсор на Общинския кукерския фестивал.

16

Красивите български традиции се съхраняват ревностно и могат да бъдат почувствани и видяни навсякъде – у хората, в тяхното общуване, на светлите християнски празници, на празничните хора, в деня на световно известния Земенски манастир или в Деня на плодородието. Но най-силно се развихрят в цялата си красота и феерия на Общинският Кукерски фестивал.

P1040196
ЗЕМЕН – ДА ПРЕБЪДЕШ ГОРДО ВЪВ ВРЕМЕТО…

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)