13fc532067a8d6ab2107f80a334-880x696

Кой победи във Френската революция?

14 юли 2016

Днес, 14 юли, Франция чества своя национален празник. Той, както и химнът – прочутата Марсилеза, имат своя генезис в едно историческо събитие, което променя посоките на развитие на целия свят. Една революция, която  изменя човешкото мислене. Събитие, което  дори и след утихването има такъв резонанс и сила, че пренарежда световната история – Великата френска революция. Тя не е събитие от един ден. Това е  период на революционни преобразования във Франция, който слага край на абсолютизма.

Оттогава са минали 227 години. Но  привържениците на тези идеологии не престават да се борят за осъществяване на идеите си. В 1917г. избухва болшевишката революция в Русия. По-късно много други по-малки страни следват примера й с надеждата, че ще наложат по-справедлив ред и живот за хората. Повечето от хората, непосредствено участвали в революцията, без съмнение са убедени, че се борят за справедливост и свещено равноправие.

Ето най-важните дати в хрониката на революцията:
5 май 1789 година – кралЛуи XVI свиква Генералните щати след прекъсване от 175 години;
17 юни - депутатите от третото съсловие, либерално настроените аристократи и духовници се обявяват за Национално събрание и то се учредява на 9 юли;
14 юли - в Париж избухва въстание, създава се национална гвардия, въстаниците превземат Бастилията

Кой победи във Френската революция?

Свободата води нарова, Делакроя

4 август - Националното събрание приема декрети за премахване на съсловните привилегии, феодалните права и повинностите; провъзгласено е равноправие на всички пред закона и е приета  Декларация за правата на човека и гражданина;
5-6 октомври - кралят е принуден да напусне Версай и да пристигне в Париж;
29 ноември - църковните имоти са национализирани и предложени за разпродажба. Въвежда се административно деление на департаменти, възниква политическата групировка на якобинците.
1790 - Учредителното събрание премахва деленето на съсловия и аристократичните титли и гербове. Кралят полага клетва за вярност към конституционното правителство. Създаден е Клуб на корделиерите с водачи Ж.-Ж. Дантон, К. Демулен, Ж.-П. Марат.
20-21 юни - Кралят прави опит да избяга, но в гр. Варен е разпознат и върнат. След известен престой в Консиержери е екзекутиран със семейството си;

Мария-Антоанета и децата ѝ пред разгневената тълпа, нахлула в Тюйлери на 20 юни 1792.

Мария-Антоанета и децата ѝ пред разгневената тълпа, нахлула в Тюйлери на 20 юни 1792.

3 септември. - Учредителното събрание приема конституция, която разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Избирателното право се основава на имуществения ценз;
Следват безкрайните борби, лутания, противопоставяния, роене на фракции:  якобинците се разделят на жирондисти и монтаняри; 1792 през  март  е създадено жирондистко правителство, а пък юли - Парижката комуна, която си поставя за цел да установи републиканско управление и на 22 септември Републиката е провъзгласена.
В последствие, през юни -  жирондистите са свалени от власт и се установява якобинска диктатура, начело с М. Робеспиер. Той на свой ред на 27 юли, при  преврат е свален и екзекутиран. И в заключение – идва на власт Наполеон. През всичкото това време, обаче объркването и мизерията сред народа са пълни.

Много мнения и исторически коментари предизвиква и днес това емблематично световно събитие.
Повечето от тях са ни добре известни. Затова искаме да ви представим един друг поглед. Едно интересното мнение на известната английска историчка Неста Вебстер. Тя смята, че по-правилно би било Френската, Германската, Болшевишката и всички останали революции да се нарекат с истинското им име – капиталистически революции.
Очевидно е, че във всички революции досега, свободата е жертвана в името на равенството. А то никъде не съществува в действителност, а е само утопия. Във Франция Кралят е заменен с неограничената власт на Конвента, който пък от своя страна изпълнява точно нарежданията на своя абсолютен господар – Капитала. Историчката съзира скритата режисура на Френската революция, както и на американското въстание, от фамилията Ротшилд в стремежа й да постави основата на едно бъдещо колосално богатство.
Това е единственото оправдание за създаването на толкова много организации, взели участие в революцията: няколко групировки роялисти, орлеанисти, жирондисти, якобинци, монтаняри, дантонисти, санкюлоти и др. – развива своята гледна точка историчката.

Robespierre

Робеспиер

Самият Робеспиер в последната си двучасова реч на 26 юли 1794 г. разкрива, че Френската революция, както и всички останали, не се ръководят от французи, а от чужди агенти. „Аз нямам никакво доверие във всички тези чужденци, на които лицата са покрити с патриотични маски и които се мъчат да се представят за по-големи републиканци отколкото сме ние… Тези агенти на чужди сили трябва да бъдат унищожени.“ (Count Cherep-Spiridovich, p.67).
За това свое „неразумно изказване“ Робеспиер плаща с главата си. В момент на величие и слава, той решава да се отърве от тяхното опекунство, като не може да прецени силата на тези, които дръзва да обвини.

Противопоставимо на това мнение са официалните исторически очерци, но колкото повече четем и се задълбочаваме във Френската революция, толкова повече загадки изникват пред нас В крайна сметка продължава и днес да стои въпроса: Кой победи! Нали народа направи тази революция, а той всъщност не е победителя в нея? Какво стана с прочутият девиз „СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО“?

Защо ли толкова много ни прилича и на нашата действителност и на малките революции, които се опитваме да направим в името на по-добрия си живот? А те винаги се оказват добре режисирани от нечии интереси? Подобна тема за размисъл още веднъж показва значимостта на Френската революция и огромното й влияние върху световното развитие.

снимки: wikipedia 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)