Billie Eilish е само на 17, но новият й албум е тъмен хаплив поп, подходящ и за пораснали

05 април 2019

Billie Eilish е 17-годишното момиче, което от певица в училищния хор се превърна в музикален феномен. Тя е демонът от “California Dreams” на Lana Del Rey, който за първи път сравни очите на любимия с напалмови небеса в първата си песен “OceanEyes” (2016). После се забавляваше със странни фантазии в китарния си сингъл “Bellyache” и непрекъснато изскачаше с изненади, докато накрая ни показа дебютния си мини-албум “Don’t Smile at Me” (2017).

И така усмихнатата откровеност в музиката й едновременно ни плаши и удивлява. Записан в дома й в Лос Анджелис с помощта на по-големия й брат Finneas, новият й албум “When We All Fall Asleep, Where Do We Go” е пълен с авангарден поп, непосредственост и интимност, които нареждат песните в него в класациите близо до Ariana Grande и Halsey. Звученето на Billie Eilish е супер модерно и същевременно с привкус на класика. Показвайки на историята още една Billie, тя придава на вокалите си джаз-суинг елементи.
Eilish разказва, че по време на записите на албума е преживяла поредица от повтарящи се нощни кошмари – видения (някои истински, други въображаеми) за отвличания, училищни стрелби и Лос Анджелис в пламъци. Задавайки въпроса “Къде отиваме, когато заспим”(“When We All Fall Asleep, Where Do We Go”), тя задава личен въпрос.

Още преди премиерата на албума “When We All Fall Asleep, Where Do We Go” песните на Billie Eilish са стриймвани над 6 млрд. пъти във всички дигитални платформи, като в Spotify Billie е вторият най-популярян артист за 2019 г. Тя постига това благодарение на въображението си, което е енигматично и отворено, и музиката си, която се люлее между трап поп и сладък баладичен шепот, обвити в екзистенциална болка. Нейният отказ да се приспособи я прави глас на поколение, което иска преди всичко автентичност. “Не ме интересува какво не харесвате в мен.”, споделя тя. “Пука ми за това, което искам да кажа.”

В музиката си, тя се ангажира със зловещото – от странната фантазия в “Bellyache”, до “Bury A Friend”, където призовава чудовището под леглото. В реалния живот, в интервюта и онлайн Eilish е откровена, когато говори за синдрома на Турет, с който живее и социалните инициативи, които подкрепя. На крехка възраст, във век, който носи усещането за апокалипсис, тя съществува съобразно концепцията за бъдеще на ръба.

“Наистина ме е грижа за света, за глобалното затопляне, за животните и за това, как приключва всичко и усещам, че никой не го осъзнава наистина”, споделя Billie.

Billie Eilish притежава толкова много умения и толкова много идеи, че е лесно да си представим, как през следващото десетилетие тя си проправя път към шедьовър. До тогава имаме албума “When We All Fall Asleep, Where Do We Go”, който е като снимка на мястото, където се намира тя в момента: поп чудо, което пробва нови стилове и проучва дълбините на таланта си, като едновременно с това е странен тийнеджър сама по себе си. Това е момент, на който си струва да обърнете внимание.