bmw-festival-and-british-motor-museum-80

BMW празнува своята стогодишнина (част I)

25 август 2016

В Британския музей на автомобила до град Гейдон, Уоруикшиър преди дни се проведе фестивала „100 години BMW“, на който отидох със семейството си добре подготвена единствено с любопитство. Знам някои от шегите, посветени на тази марка, например снимка на шейна, под която има надпис: „Най-накрая BMW да направят нещо, което да се движи и през зимата“, както и саркастичното разчитане на абревиатурата като Big Money Waster (в превод буквално: Големия паричен прахосник). Марката обаче е с масивна репутация и понеже аз никога не съм карала такава кола ми беше интересно да разбера на какво се основава тя.

bmw-festival-and-british-motor-museum-339

През 1916 г. Карл Рап и Густав Ото взели решение и през пролетта на 1917 г. обединили малките си компании за производство на двигатели, наричайки новата голяма компания „Баварски моторни заводи“. Това станало в столицата на Бавария Мюнхен, а целта била да се произвеждат мотори за бързо набиращата скорост самолетна (военна) индустрия. Вземайки пред вид тези две обстоятелства, двамата учредители комбинирали цветовете на Бавария бяло и синьо с едно въртящо се витло на (тогавашен) самолет и сложили отгоре буквите на новото обединение BMW. С много малки изменения емблемата на марката е такава и до днес. Издразнени представители на компанията постоянно обясняват, че историята с витлата на самолет на емблемата са митове, но няма как да се отсъди със сигурност дали представителите са прави или митовете. Със сигурност характерната предна решетка е същата и се е запазила като част от лицето на автомобилите BMW през десетилетията. Още от самото начало произведените от BMW двигатели наистина били на най-високо ниво и самолетите, оборудвани с тях направили много рекорди за летене на нови, невъзможни до тогава височини. Всичко вървяло чудесно за компанията и за техническия напредък на цивилизацията, но Германия загубила Първата световна война и Версайския договор сложил кръст на добрия бизнес, забранявайки на Германия да произвежда авио-двигатели.

Като добри бизнесмени ръководителите на BMW решили да намерят ефекта в дефекта на ситуацията и обърнали вниманието си и производството на завода към цивилния пазар – в тези години това били предимно велосипеди и мотоциклети. Постигнали бързо голям успех и регистрирали чудесни печалби. И до днес правят такива превозни средства, макар и предимно за забавление, ето няколко модерни модела от изложението:

bmw-festival-and-british-motor-museum-891

BMW разбирали, че бъдещето е в личните автомобили и особено в икономичните семейни модели. Закупили лиценз от английската Austin Motor Company за Dixi. Това е КОЛАТА, която е нарицателно за обикновените хора през 20-те и 30-те години на миналия век. Смисълът и значението на името ѝ може да се сравни (казвам го със срамежлива домакинска усмивка на уста) най-добре с това, което „Веро“ означава за течните кухненски миялни препарати в България – то ги сумира, представлява и е техен единствен и несменяем еквивалент и до днес. На изложението имахме щастието да видим един чудесен екземпляр Dixi, който беше паркиран гордо сам на върха на визуалната пирамида на достолепните класически екземпляри. За да го произвеждат, BMW закупили през 1928 г. специален завод в Айзенах, недалеч от планината Тюрингия (до този град се намира замъка Вартбург, който пък дава името на симпатичния автомобил на ГДР години по-късно). BMW опитали да преименуват Dixi на BMW 303 и BMW 328, но за хората то си останало завинаги просто Dixi. Ето снимките му от изложението:

bmw-festival-and-british-motor-museum-81

bmw-festival-and-british-motor-museum-85

bmw-festival-and-british-motor-museum-87

Успяхме да хванем Dixi-то дори в движение, докато демонстрираше перфектната си форма по време на малкото състезание-полигон, организирано за класическите модели. Има си и съдии.

bmw-festival-and-british-motor-museum-109

Паралелно с производството на Dixi, BMW участвали активно в подготовката на самолетите за Втората световна война, експериметирайки (с държавна благословия и пари) доста успешно с реактивни и ракетни двигатели. През 30-те години с нископлатен или изцяло безплатния (и против волята им) труд на работници-чужденци, военнопленници от Първата световна война и концлагеристи от Дахау в BMW отново започнали производството на самолетни двигатели, с които оборудвали военновъздушните сили на Вермахта Луфтвафе. Усилията им били висококачествени и ползотворни, но недостатъчни, за да спечелят Втората световна война. Завършекът и на това военно начинание по идентичен на първия им опит начин доказало на практика на гермаците, че не е глупак този, които допусне грешка, а този, който допусне една и съща грешка два пъти. Победени и победители знаели, че гермаците ще се прегрупират и ще опитат европейска доминация по друг начин, но трябвало първо да понесат последствията от двата си неуспешни военни опита. Тези последствия (както след всяка война) означават предимно плащане на много пари. Специално за BMW нещата изглеждали тотално потъващи. Двамата главни победители Русия и САЩ разграбили мислители, инженери и техници от всяко блестящо германско производство. Обърнали особено внимание на такива заводи като BMW (част от който попаднал под руска окупация) – конфискували им всички конструктурни разработки за реактивни, ракетни и всякакви други двигатели, забранили им да произвеждат леки коли за частни лица и единственото, което им разрешили било да хвърлят око на сметката (репарацията) за плащане, чиято дължина като победители имали удоволствието да определят. Германците обаче са нация, която генетично е неспособна да разбере смисъла и за това няма в речника си идиома „да хвърлим кърпата“, за това просто кимнали, приели фактите като условие на следващата си задача и запретнали ръкави както само те умеят, за да я решат.

bmw-festival-and-british-motor-museum-140

BMW поело своята част от следвоенната национална тежест, след като успешно доказало в съда, че няма нищо общо с фашистката идеология (Вермахта им бил просто клиент, какво да се прави – бизнес…) и всички до един от ръководството, чисти като момински сълзи, избегнали затвора. Започнали наново това, което могат най-добре – да работят. Накратко – след няколко опита улучили правилната рецепта за измъкване от кризата. Станало както в онази детска приказка за един (перверзен?) принц, който обещал да се ожени за момата, която успее да дойде при него нито облечена, нито гола, нито пеша, нито с превозно средство, нито да мълчи, нито да говори (и още няколко подобни смехотворности за условия) – смятайки, че така ще надхитри закона да бъде женен, за да наследи короната (и макар пропуснато в книжката – вероятно си направил сметката да заживее приятно с гей-приятеля си и парите от хазната дълго и щастливо?). Той не знаел за съществуването на онази умница Молгожата, която се амбицирала да стане кралица, взела рибарска мрежа, увила се с нея, разкрачила се така, че успяла да върви с един бос крак по прашния път, а с другия в каруца до самия дворец на принца, като през цялото време пеела весела сватбена песен. С две думи – била принца в собствената му игра и си заслужила короната.

(следва продължение)

текст и снимки: vitoshaword.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)