Снимка: Митко Попов

Duomo di Milano – готическият шедьовър на Италия

04 юни 2019

Никога не съм харесвал клишетата. И все пак, на света има творения, които можеш да опишеш само с една-единствена дума, колкото и хиляди пъти да е повтаряна. Миланската катедрала или както предпочитам да я наричам, Дуомо ди Милано, заслужава точно такова определение – грандиозност.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Да, чували сте хиляди пъти, че отидеш ли в модната столица, трябва задължително да видиш Дуомо… чувал съм го и аз, при това до досада, но едва когато го зърнах с очите си, разбрах за какво архитектурно съвършенство става дума.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Не съм особено религиозен човек, но за сметка на това винаги съм обичал готическите катедрали. Вероятно защото ги свързвам с така любимата ми Испания и особено Барселона, в която незавършената Саграда Фамилия сякаш завинаги остана в сърцето ми. Е, години по-късно сякаш успях да преоткрия наново това усещане.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Дуомо ди Милано е изключително творение – не само защото е втората по големина катедрала в Италия след базиликата „Свети Петър“ в Италия или четвъртата въобще в света, не само защото е сред най-впечатляващите архитектурни шедьоври, които някога съм виждал, но и защото те кара да се усещаш като прашинка на фона на многовековната й история.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Строена е близо шест века и този период се усеща във всеки един сантиметър от внушителните й 108,5 метра височина – във всеки камък, всеки отделен флорален елемент, във фризовете и скулптурите (3400 статуи!!!) при това от съвсем различни епохи, от барока през нео-класицизма до (любимия ми) нео-готически стил.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Цветовете са вплетени едни в други – във витражите, дори с явния контраст – от белия мрамор, с който е построена. до по-тъмните, дори мрачни тонове в интериора. Мога да описвам с още толкова думи, но отново ще използвам клишето – просто трябва да се види, за да се почувства цялото й величие.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Както може да се предположи, за да влезете в катедралата срещу вход от 3 евро, ще ви се наложи да почакате, но пък опашката се движи значително бързо и едва ли чакате повече от 25-30 минути в натоварен час.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Проверките на входа са сериозни – първо минавате през скенер, след което ще ви обискират, но пък след тях можете спокойно да се отдадете на моментите на възхита и очарование.

Добрата новина е, че няма забрана за снимки – можете да снимате както вътре с фотоапарат или смартфон, така и на покрива, където е предпочитаното място от милиони туристи за селфита.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Между другото, таксата за качване догоре е между 4 и 6 евро ( в зависимост дали се качвате пеша или ползвате асансьора), но повярвайте, невероятната гледка към града си заслужава всеки цент. Единственият реален недостатък е типичната туристическа блъсканица и ако възнамерявате да се докоснете до всичко, е нужно да се въоръжите със завидно търпение.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Ето и малко исторически факти – строежът на Миланската катедрала започва през 1386 и завършва през 1805 година, като първите й архитекти са Маро Солари и Джовани Солари да Карона. Преди това, на същото място е имало древен храм, в който е бил кръстен самият Свети Августин.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Днес, архитектурният шедьовър има 135 заострени кули, всяка от които завършва с различна скулптура, като най-внушителна е централната – на най-високата й част, където се намира позлатенатата статуя на Мадоната. Общата й площ е внушителните 11 700 кв.метра.

Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на Архиепиескопа на Милано и се намира на централния площад Пиаца дел Дуомо (откъдето идва и името й).

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Между другото има и още едно твърдение, което е вярно – всички улици в града наистина водят към катедралата и ако се изгубите, май щеш, не щеш, ще се озовете пред Дуомо. Ако пък имате късмет, може дори да видите и пипнете архиепископа (на мен ми се размина за секунди, ама с тоя ентусиазъм за снимки е така).

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

И понеже започнах с клише, ще завърша с клише – не може да идеш до Рим и да не видиш Папата. Е, не може да идеш до Милано и да не видиш Дуомо и архиепископа, нали?!

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Автор: Митко Попов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)