_MG_1875_2015

Made by Николай Казаков

21 май 2015

Преди няколко години имах щастието да се запозная с фотографа Николай Казаков – млад, енергичен и много талантлив българин, броени дни преди официалното откриване на негова авторска изложба в Карлсруе- Германия. Той ме разходи из залите на галерията в немския град в момент, когато редеше платната. Да, казвам платна, защото експозицията изглеждаше толкова фантастична и нетрадиционна, че представяше автора по-скоро в светлината на художник, отколкото на фотограф.
Имах чувството, че сградите от стените в галерията в Карлсруе буквално „говорят“, или изпълняват роля на актьори под перфектната режисура на Николай Казаков, който по чудесен начин предаваше посланието на сценариста, в този случай – архитектът, сътворил сградата.

_MG_0888_2015

Желанието да постигне оптически синтез между дух и материя, идея на архитекта и виждане на фотографа, е навярно най-отличителната черта в творчеството на Николай Казаков. В търсене на перфектния кадър той оглежда под лупа формата, цвета, външното изражение, тъй като всеки, дори незначителен нюанс може да тушира или пък да подсили ефекта от видяното.

_MG_6027_2015

Николай има смелостта, а и творческия заряд, както и техническия потенциал да извлече допълнителна емоция от една на пръв поглед скучна фасада и да я натовари с допълнително естетически послания. Одухотворявайки материалния свят, неговите произведения наистина ме подтикнаха към стойностно съзерцание и естетска наслада…. и желание, желание да можем да видим  фотографиите на талантливия българин и на родна земя.
И това се случи. В следващите два месеца и вие може да усетите уловените послания на Николай Казаков в зала „Япония“ на Художествена галерия ”Христо Цокев” в родния му Габрово.

Exhibition-Gabrovo2015-Card

Първата си собствена експозиция в България – Archigraphics, включваща фотография на известни сгради от цял свят,  Казаков откри със стилен коктейл на 14 май.

_MG_5442

_MG_5511

Именно дебютът му на родна земя бе повода да поговорим с него за вдъхновението, перфектния кадър и любовта му във фотографията.

- Защо архитектурна фотография?
- Архитектурна паралелка в Строителния Техникум във В. Търново, инж. специалност в УАСГ в София и накрая Архитектура в Технически Университет Карлсруе, Германия – просто така се случи, това е материята която познавам и с която имам емоционална връзка. А фотографът трябва да има връзка с мотива си – само тогава се получава.

 - Как се прави перфектната снимка?
- Няма универсална формула. При архитектурната фотография има два важни фактора: перспектива и момент. Всъщност моментът е светлината. Светлината се мени постоянно и умението да я наблюдаваш и да подбираш най-подходящия момент и най-подходящата перспектива са най-важните качества на архитектурния фотограф.

- Как протича един твой снимачен ден?
- Сутрешно кафе. Товарене на осветление. Магистрала. Среща с отговорното лице на място. Опознавателна обиколка в сградата. Обиколка и отвън с паралелно изследване на всички възможни перспективи от съседни сгради, дървета, огради и всичко, на което мога да се покатеря. Снимане вън. Снимане вътре (след старателно подреждане и почистване на всичко, което трябва да е в кадър). Снимане отново вън (слънцето е вече от другата страна). Магистрала. Разтоварване на осветление. Подбор и обработване на снимки.

ID_12939_2015

- Кое е най-необикновеното ти преживяване в търсенето на перфектния кадър?

- То все се стига до някакво необикновено преживяване. Уникална професия. (Усмихва се.) Сещам се за едно наскоро, в Хамбург. При снимането на един shopping mall ме озари идеята да се кача на крана на съседния строеж. За моя радост стоителните работници на входа на строежа бяха българи, които не видяха никакъв проблем в това да се покатеря на съоръжението. Беше студено и ветровито и след като бях стигнал до половината ръцете ми започнаха да измръзват, а с напредването ми нагоре се засилваше и клатенето от вятъра. Почти бях стигнал безлюдната кабина, когато кранът започна и да се върти. Лунапарк. Оказа се, че някой го управлява дистанционно директно от строежа. Някой, който ако се вгледаше щеше да види един младеж с камера, хванал се за студеното желязо и несмеейки да мръдне. Хубавото на тези машини е, че се въртят бавно. Естествено първо снимах и после надолу, надолу при всяка пауза на крана. Измъкнах се без никой да разбере за инцидента, с изключение на земляците, които бяха пребледнели. На сайта ми си имам една галерия със backstage снимки. А ето и видео, показващо лудото ми преследване на перфектния кадър:

- Без какво никога не тръгваш на път?
- Без раницата ми с техниката.

- Любимия ти архитектурен обект по света?
- City of the Arts and Sciences – ансамбъл от няколко сгради на Сантяго Калатрава във Валенсия.

_MG_1876_2015

- А в България?
- Хм, мисля че нямам такъв. Изпитвал съм емоция само при снимането на Дом-паметника на връх Бузлуджа. Ще излезе, че това е любимият ми архитектурен обект в България.

Ако с кадрите и думите не сме успели да ви убедим в таланта на габровеца, ето ви и малко статистика: За своето майсторство Николай Казаков печели през миналата година наградата Honorable Mentionin in Category Architecture на конкурса  International Photography Awards в Лос Анжелис. В списъка с наградите му стои и първото място в раздел архитектура на списание Schwarzweis (Черно-бяло). Луксозното списание за черно-бяла фотография е изключително ценено не само в Германия, но и в съседните Австрия и Швейцария. Работил е за компании, като:  Siemens, DuPont, Ferrari и много други.

„Бъдете част от нещо различно, което си струва да бъде видяно. Доведете и приятели!”, призовават организаторите на излобжата в България – Клъстер Творческо Габрово, а ние, от In Life, се включваме в техния призив.

_MG_6003

_MG_6029

_MG_6030

текст: Пепа Попова
снимки: Николай Казаков

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)