64_T11A5

Sic transit gloria mundi*

25 февруари 2019

На 25.02.1992 г. Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на мавзолея на Георги Димитров. Сградата е построена през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София. Проектът на култовия градеж е изработен спешно от архитект Георги Овчаров, „царския човек“, един от най-големите архитекти на България, създал сградите на Министерството на вътрешните работи, биологическия факултет, къщата на Сирак Скитник и множество други сгради в цяла България.

Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. Там, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато е кремирано. На 23 юли, след 41 години на митарства между света на живите и мъртвите, тленните останки на Георги Димитров са положени в гроба на майка му в Централните софийски гробища. С това се слага край и на хилядите паради, манифестации и поздравления за годишнини от трибуната на мавзолея, на няколко метра над мумията. Идват времената на митингите и протестите.

Опразнен и лишен от основното си предназначение, вече никому ненужен, мавзолеят е оставен на милостта на времето и случайните минувачи. Използван е за всевъзможни временни нужди – от импровизирана тоалетна до декор на няколко оперни спектакъла на открито.

Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация, в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски, не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август когато най-сетне тя рухва.

Разрушаването на мавзолея беше прието нееднозначно от българите. Лично аз, при все, че никога не съм бил член на БКП, смятах, че тази сграда трябваше да остане, не само като символ на една епоха, но и защото, както беше казал някой: „Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори!“. А, за съжаление, ние, българите, сякаш обичаме да повтаряме грешките си. При това – с някакво мазохистично удоволствие. Но, за да може, поне този път да не ги повтаряме, сградата трябваше да бъде превърната в паметник на българския политик от най-ново време. И между четирите му колони да се поставят портретите на всеки един от тези, които са ни управлявали. А отгоре вместо „Георги Димитров“ да бъде изписан древният латински израз: Sic transit gloria mundi**. За да може всеки един от нашенските политици да се стреми да направи нещо добро за народа си и да се надява, че когато някой види изображението му там, ще си спомня с топло чувство за стореното от него, а няма да го наругае.

текст: Марио Трифонов
снимка: ochevidec.blitz.bg

*Това е латински израз, който означава: „Така преминава световната слава“.

**Навремето, когато се коронясвал нов римски папа, един монах, облечен в черно расо, стоял пред него и размахвал пръчка със закачен на нея горящ лен, натопен в лой. И три пъти изричал високо: „Така отминава световната слава”. За да помни папата, че въпреки божественият му понтификат (наследник на Свети Петър) си остава земен човек.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)